Сура Ан-Намль — Стих 36

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَتُمِدُّونَنِ“ (атумиддунани): „Давате ли ми допълнително?“ — тук означава предлагане на помощ или подкрепа чрез имущество.
• „بِمَالٍ“ (би-малин): с богатство, с пари.
• „آتَانِيَ“ (атанийа): даде ми, предостави ми.
• „هَدِيَّتِكُمْ“ (хадийятикум): вашият подарък.
• „تَفْرَحُونَ“ (тафрахуна): радвате се, ликувате.

1. Тълкувание на аята:

Когато пратеникът на царицата пристигна при Сулайман с подаръка, който тя бе изпратила, за да го склони и да го отклони от намерението му, Сулайман — мирен нему — го посрещна с неодобрение и каза: „Нима ми предлагате богатство, за да ме подкупите и да ме откажете от това, което съм започнал? Това, което Аллах ми е дал — пророчеството, властта и несметните блага — е по-добро и по-висше от онова, което Той е дал на вас. Не аз се нуждая от вашите дарове. Вие сте онези, които се радват на подаръците, защото сте хора, които се гордеят със земните украшения и се надпреварват в тях. Аз не се радвам на подобни неща, защото моето богатство и моята радост са в това, което Аллах ми е отредил, и в призива към вяра в Него.“ С други думи, целта на Сулайман не беше да трупа земни блага, а да призове народа на царицата към вяра в Аллах и да го изведе от поклонението на слънцето към поклонението на Единствения Бог.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската чест и богатство са в това, което Аллах дава — вярата, знанието и доволството, а не в земните придобивки, с които хората се гордеят.
• Показва ни примера на пророк Сулайман, който притежаваше несметна власт и богатство, но сърцето му не беше привързано към тях; той не се поддаде на подкуп и остана верен на своята мисия.
• Напомня ни, че радостта на вярващия не е в подаръците и материалните неща, а в близостта до Аллах и в изпълнението на Неговите заповеди.
• Подтиква ни да не се впечатляваме от блясъка на този свят и да търсим онова, което е вечно и по-добро при Аллах.
• Показва ни красотата на исляма, който освобождава човека от робството на материалното и го насочва към високите нравствени ценности и искрената вяра.