Сура Ан-Намль — Стих 5

1. Пояснение на думите в аята:

• سُوءُ الْعَذَابِ (су’ул-‘аза̄б): най-тежкото и най-лошото наказание.
• الْأَخْسَرُونَ (ал-ах̮сарӯн): онези, които губят най-много, най-големите губещи.

1. Тълкувание на аята:

Тези, които не вярват в отвъдния живот и не вършат дела за него, са хора, на които злите им постъпки са били представени в хубава светлина, така че са ги виждали като добри и са останали в объркване и колебание. Те са онези, които ще получат лошото наказание още в земния живот – чрез убиване, пленничество, унижение и поражение. А в отвъдния живот те ще бъдат най-големите губещи, защото ще загубят самите себе си и семействата си и ще бъдат въведени в Огъня, за да останат там завинаги. Те ще пропуснат наградата и ще заслужат наказанието, и това е крайната загуба.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че вярата в отвъдния живот е основа за правилните дела; който я изгуби, изгубва посоката си и вижда злото като добро.
• Напомня ни, че истинската загуба не е загубата на пари или имущество, а загубата на себе си и на близките в отвъдния живот.
• Подтиква ни да търсим истината и да не се оставяме на заблуда, колкото и приятна да изглежда тя.
• Показва справедливостта на Аллах – наказанието идва след ясно предупреждение, а наградата е за онези, които вярват и вършат добро.
• Кара ни да ценим Корана като светлина, която ни пази от объркване и ни води към успех в двата свята.