Сура Ан-Намль — Стих 65

1. Обяснение на думите в аята:

• „الْغَيْبَ“ (ал-гайб): невидимото, скритото — всичко, което е извън обхвата на човешкото знание и възприятие, като например Часът на Страшния съд.
• „يَشْعُرُونَ“ (яш‘урун): не усещат, не знаят, не долавят.
• „أَيَّانَ“ (аййāн): кога, по кое време.
• „يُبْعَثُونَ“ (юб‘атун): ще бъдат възкресени от гробовете си за отплата.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да съобщи на хората, че никой — нито ангелите в небесата, нито хората на земята — не притежава знание за невидимото. Само Аллах, Единственият, знае скритото и непознатото. Никой от обитателите на небесата и земята не знае кога ще настъпи Часът на Възкресението и кога те самите ще бъдат възкресени от гробовете си, за да получат въздаяние за делата си. Това знание е изключително право на Аллах и никой друг не го споделя с Него. Аятът идва в отговор на онези, които питали Пратеника за точния момент на Страшния съд, и ясно показва, че това е част от невидимото, което е запазено единствено у Аллах.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът учи на смирение: колкото и да е напреднала човешката наука, има граници, отвъд които знанието принадлежи само на Създателя. Това освобождава човека от гордост и го насочва към вяра в Аллах.
• Напомня ни, че Часът на Възкресението е сигурен и че всеки ще бъде възкресен и ще получи справедлива отплата — това подтиква към добри дела и искреност.
• Показва милостта и мъдростта на Аллах: скриването на точния момент на Съдния ден е благодат, защото хората трябва да бъдат готови по всяко време, а не да отлагат покаянието си.
• Коранът говори с яснота и истина за неща, които никой друг не може да разкрие — това е доказателство, че той е от Аллах и че ислямът е пътят на истинското знание и вяра.