Сура Ан-Намль — Стих 66

1. Пояснение на думите в аята:

• ادَّارَكَ – означава „следваше един след друг, натрупа се, достигна своя край/пълнота“; тук се отнася за знанието им за отвъдния живот.
• عَمُونَ – множествено число на „عَمٍ“ (сляп); означава слепи по сърце и разум, а не само по очи.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че знанието на тези хора за отвъдния живот е стигнало до своя предел и пълнота, но не по начин, който им носи полза, а когато вече са го видели със собствените си очи – тоест когато вече е твърде късно. В земния живот те не са имали истинска увереност за Съдния ден и за онова, което ще се случи след смъртта. Те са били в съмнение и колебание относно него, а не са били убедени. Нещо повече – те са били слепи за него по сърце и разум: не са разбирали истината за отвъдния живот, не са се поучили от знаменията и не са се подготвили за него, сякаш изобщо не са го виждали. Така аятът разкрива състоянието на онези, които отхвърлят истината: те се колебаят в земния живот, а когато истината се разкрие, вече няма полза от тяхното знание.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че знанието за отвъдния живот трябва да идва от вярата и откровението още в земния живот, а не да се отлага за момента, когато вече е късно.
• Напомня ни, че съмнението и слепотата на сърцето са опасни; затова вярващият търси увереност чрез Корана, размисъл и добри дела.
• Показва милостта на Аллах, че ни предупреждава предварително, за да се подготвим за Съдния ден, вместо да бъдем изненадани.
• Насърчава ни да ценим времето си в този свят, като го използваме за вяра, знание и добри дела, преди да дойде денят, в който знанието вече няма да носи полза на онези, които са отхвърляли истината.
• Коранаът лекува слепотата на сърцето и превръща съмнението във вяра; колкото повече човек се вслушва в него, толкова по-ясен става пътят към Аллах и към вечния успех.