Сура Ан-Намль — Стих 93

1. Пояснение на думите в аята:

• الْحَمْدُ لِلَّهِ (ал-хамду лилля̄х): цялата похвала и благодарност принадлежат на Аллах.
• آيَاتِهِ (а̄я̄тихи): Неговите знамения — доказателствата за Неговото могъщество, единство и истинност на обещанията Му.
• فَتَعْرِفُونَهَا (фа-та'рифӯнаха̄): и ще ги познаете — ще ги разпознаете като знамения на Аллах.
• بِغَافِلٍ (би-г̣а̄филин): Той не е небрежен, не пропуска нищо и не забравя.
• عَمَّا تَعْمَلُونَ ('амма̄ та'малю̄н): за това, което вършите — за вашите дела, добри или лоши.

1. Тълкувание на аята:

Аллах заповядва на Своя Пророк (с.а.с.) да каже: „Цялата похвала и благодарност принадлежат на Аллах“ — заради безбройните Му благодати и милости, които не могат да бъдат изброени. Това е израз на пълно подчинение и признание за величието на Създателя.

След това Аллах обещава: „Скоро ще ви покаже Своите знамения, и ще ги познаете.“ Това означава, че Той ще разкрие пред хората ясни доказателства за Своето могъщество и истинност — както в самите тях, така и в небесата, земята и препитанието, което получават. Тези знамения ще ги насочат към истината и ще им покажат правия път, ако пожелаят да се поучат. Някои от тези знамения ще се проявят като наказание в този свят, а други — в отвъдния, когато вече познанието няма да им бъде от полза.

Накрая Аллах завършва с думите: „И твоят Господ не е небрежен към това, което вършите.“ Това е предупреждение и утеха едновременно: никое дело не остава скрито от Аллах, нито добро, нито лошо. Забавянето на наказанието не означава, че Аллах е забравил или че не знае — Той вижда всичко и ще въздаде на всеки според делата му.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да благодарим на Аллах във всяко положение — и в радост, и в трудност — защото истинската похвала принадлежи само на Него.
• Напомня ни, че знаменията на Аллах са навсякъде около нас: в нашето здраве, в природата, в препитанието ни. Ако отворим сърцата си, ще ги разпознаем и ще намерим пътя към истината.
• Уверява ни, че Аллах не забравя нищо. Това ни носи спокойствие за добрите дела — те няма да бъдат пропуснати, и ни предпазва от зло — то също ще бъде отчетено.
• Аятът ни кани да размишляваме и да търсим знаменията на Аллах с искреност, защото който искрено желае истината, Аллах ще му я покаже и ще му даде способността да я разпознае.
• Той ни учи, че ислямът е религия на благодарността, на размисъла и на отговорността — всеки от нас ще отговаря пред своя Господ за делата си, а Аллах е справедлив и всезнаещ.