Сура Аль-Касас — Стих 38

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْمَلَأُ (ал-мала'): знатните и влиятелните хора от народа, първенците и водачите.
• فَأَوْقِدْ (фа-авкид): запали огън, разпали.
• عَلَى الطِّينِ ('ала-т-тин): върху глината — има се предвид изпичане на глината, за да стане тухли.
• صَرْحًا (сархан): висока, величествена сграда, кула или дворец.
• أَطَّلِعُ (аттали'у): да се изкача, да се издигна и да погледна, да достигна до нещо.
• لَعَلِّي (ла'алли): може би, надявам се да.
• الْكَاذِبِينَ (ал-казибин): лъжците.

1. Тълкувание на аята:

Фараонът се обърнал към знатните и първенците от своя народ с надменни и арогантни думи, като заявил, че не познава друг бог, който да заслужава поклонение освен самия него. Той не казал, че не съществува друг бог, а че той не знае за такъв — израз на неговото невежество и стремеж да заблуди хората. След това заповядал на Хаман да запали огън върху глината, за да я изпече и превърне в тухли, и да му построи висока, внушителна кула. Целта му била да се изкачи на нея и да види бога на Муса, за когото Муса говорел — сякаш Бог е нещо материално, което може да се види с очи и да се достигне по физически път. Фараонът искал да покаже на народа си, че твърденията на Муса са лъжа, и заявил, че смята Муса за лъжец в това, което проповядва за съществуването на друг бог освен фараона. Всичко това фараонът правел от невежество, арогантност и желание да заблуди и подчини своя народ.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът разкрива крайната степен на тиранията и самовъзвеличаването на фараона, който дръзнал да се обяви за единствен бог — и показва как ислямът категорично отхвърля всяка форма на обожествяване на човека и потисничество.
• В него се вижда как гордостта и властта могат да заслепят разума, докато човек стигне до абсурдни и нелепи постъпки — урок за всеки, който търси истината с искрено сърце.
• Коранът предава историята на фараона като поука за всички поколения, че каквато и сила да притежава един тиранин, тя е преходна и безсилна пред истината на Всевишния Аллах.
• Аятът ни учи, че вярата в единствения Бог (таухид) е основата, върху която се гради справедливостта и достойнството на човека, а нейното отричане води до потисничество и разруха.
• Чрез разкриването на арогантността на фараона Коранът привлича сърцата към смирението и покорството пред Аллах — пътят на истинската свобода и вътрешен мир.