Сура Аль-Анкабут — Стих 6

1. Пояснение на думите в аята:

• جَاهَدَ (джа̄хада): положи усилия, бореше се – както в битка на пътя на Аллах, така и в борбата на душата със себе си чрез търпение в покорство и избягване на греха.
• لِنَفْسِهِ (ли-нафсихи): за самия себе си – ползата и наградата се връщат към него.
• لَغَنِيٌّ (ла-ганийюн): наистина Богат, независещ – Той не се нуждае от никого и от нищо.
• عَنِ الْعَالَمِينَ (‘ани-л-‘а̄ламӣн): от всички сътворени същества – хора, джинове и всичко останало.

1. Тълкувание на аята:

Който се бори и полага усилия – било то в борба на пътя на Аллах, било то в борба със собствената си душа, като я принуждава към покорство и я възпира от грехове – то той се бори в своя собствена полза. Наградата и доброто от това усилие се връщат единствено към него самия. Аллах не се нуждае от неговите дела, нито от делата на когото и да било от световете. Той е Богат и самодостатъчен; покорството на покорните не Му добавя нищо, а грехът на грешниците не Му отнема нищо. Той притежава властта, творението и повелята. Затова човек трябва да знае, че когато се стреми към добро и се бори със себе си, той го прави за своя собствена изгода, а не защото Аллах се нуждае от него.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът не изисква от човека усилия, за да облагодетелства Аллах – Той е над всяка нужда. Всяко добро дело е в полза на самия човек.
• Борбата със собствената душа и придържането към покорство е път към вътрешен мир и успех, защото плодовете ѝ се връщат при този, който ги е посял.
• Човекът е ценен в исляма: дори когато полага усилия в името на вярата, той печели лично – награда, достойнство и близост до Аллах.
• Коранът учи на искреност и осъзнатост: не се борим, за да „нахраним“ Бога, а за да изчистим и издигнем собствената си душа.
• Този аят насърчава всеки да започне промяната от себе си, знаейки, че Аллах е Богат и не се нуждае от никого, но по Своята милост възнаграждава онези, които се стремят към Него.