Сура Аль Имран — Стих 11

1. Пояснение на думите в аята:

• كَدَأْبِ (ка-да'би): "подобно на обичая/състоянието на". Думата "دَأْب" означава постоянен обичай, установен начин на поведение, нещо, което човек прави отново и отново.
• آلِ فِرْعَوْنَ (Али Фир'аун): "семейството/хората на Фараона" — тоест Фараонът и неговите последователи.
• كَذَّبُوا (каззабу): "те отричаха като лъжа" — тоест смятаха знаменията на Аллах за лъжливи и ги отхвърляха.
• فَأَخَذَهُمُ اللَّهُ (фа-ахазахуму-Ллах): "и Аллах ги сграбчи/наказа ги" — израз за внезапно и сигурно наказание.
• بِذُنُوبِهِمْ (би-зунубихим): "заради греховете им".
• شَدِيدُ الْعِقَابِ (шадиду-л-'икаб): "суров в наказанието".

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва положението на онези, които отричат истината, и го сравнява с положението на народа на Фараон и на народите преди тях. Те също са отхвърляли ясните знамения на Аллах и са ги смятали за лъжа, затова Аллах ги е наказал заради греховете им. Нито богатството, нито децата, нито силата им са могли да ги спасят от наказанието. Аллах е суров в наказанието Си за всеки, който Го отрича и отхвърля знаменията Му.

Смисълът е предупреждение: съдбата на отричащите истината винаги е една и съща — те биват постигани от последиците на делата си. Това не е несправедливост, а резултат от тяхната упоритост и отказ да приемат истината, която им е била показана ясно.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Историята се повтаря: който отрича истината и упорства в греха, в крайна сметка ще види последиците от делата си.
• Богатството, властта и потомството не предпазват от наказанието, ако човек е далеч от Аллах.
• Аллах е справедлив — наказанието идва заради самите грехове, а не без причина.
• Корана ни учи да се поучим от съдбите на предишните народи, за да не повторим грешките им.
• Всеки, който се замисли искрено, ще види, че ислямът призовава към истина, справедливост и отговорност, и че пътят на вярата е път на спасение.