Сура Аль Имран — Стих 188

1. Обяснение на думите в аята:

• لَا تَحْسَبَنَّ (ла тахсабанна): не мисли, не предполагай, не считай.
• بِمَفَازَةٍ (би-мафаза): със спасение, с избавление, с успех.
• عَذَابٌ أَلِيمٌ (азабун алим): болезнено, мъчително наказание.

1. Тълкувание на аята:

Не мисли, о, Пророче, че онези, които се радват на своите лоши дела и обичат хората да ги хвалят за добрини, които всъщност не са извършили, ще се спасят от наказанието. Те не са в безопасност и няма да избегнат мъчението. За тях е приготвено болезнено наказание.

Този аят се отнася за лицемерите и подобните на тях, които се радват на своите грехове и злини, и желаят да бъдат възхвалявани за неща, които не са направили. Лицемерите например, когато Пророкът (мир нему) тръгвал на поход, оставали назад и не участвали, а след завръщането му се кълнели и се извинявали, и искали да бъдат похвалени за храброст и вярност, които не притежавали. Те мислели, че с извиненията и лъжите си ще се спасят от наказанието, но това е заблуда. Те не могат да избягат от Божието наказание, а в отвъдния живот ги очаква болезнено мъчение заради неверието и измамата им.

Аятът е предупреждение за всеки, който върши зло и се радва на него, както и за всеки, който се хвали с неща, които не е извършил, за да го хвалят хората. Такива хора не са на пътя на спасението и няма да избегнат наказанието.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Ислямът учи на искреност и честност – човек не трябва да се хвали с неща, които не е направил, нито да очаква похвала за тях.
• Всеки, който върши зло и се радва на греховете си, трябва да знае, че няма да избегне Божието наказание, освен ако не се покае.
• Коранът разкрива лицемерието и лъжата и предупреждава онези, които се опитват да заблудят хората и да избягат от отговорност.
• Ислямът ни учи да търсим истинската награда от Аллах, а не похвалата на хората, и да бъдем искрени в делата си.
• Този аят ни напомня, че спасението идва чрез вяра, искреност и добри дела, а не чрез лъжи, измами и самодоволство.