Сура Аль Имран — Стих 187

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مِيثَاقَ (мӣт̇āқа): тържествено обещание, договор, завет.
• أُوتُوا الْكِتَابَ (ӯтӯ ал-китāб): онези, на които бе дадено Писанието — юдеите и християните.
• لَتُبَيِّنُنَّهُ (латубаййинуннаҳу): непременно да го разясните, да го изявите ясно.
• فَنَبَذُوهُ وَرَاءَ ظُهُورِهِمْ (фанабазӯҳу вара̄’а з̣уҳӯриҳим): хвърлиха го зад гърбовете си — пренебрегнаха го, изоставиха го напълно.
• وَاشْتَرَوْا بِهِ ثَمَنًا قَلِيلًا (ваштарав биҳи т̇аманан қалӣлан): и го замениха срещу нищожна цена.
• فَبِئْسَ مَا يَشْتَرُونَ (фаби’са мā яштарӯн): колко лоша е тази размяна, която извършват.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че е взел твърд и потвърден завет от учените сред хората на Писанието — юдеите и християните, на които Той бе дарил Своето Писание. Този завет гласеше: да разясняват на хората това, което е в Писанието — напътствието, истината и указанията за пророчеството на Мухаммед, мир нему, — и да не го скриват, нито да премълчават истината. Те обаче не изпълниха поетия завет, а го захвърлиха зад гърбовете си, сякаш никога не са го чували, и го пренебрегнаха напълно. Вместо да се придържат към него, те го размениха за нищожна цена от земните блага — като положение, власт или пари, които получаваха заради своето изопачаване и прикриване на истината. Колко лоша е тази сделка и колко презряна е тази размяна, която извършват — те изгубиха завета на Аллах и Неговото доволство, а спечелиха само мимолетното и нищожно.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Този аят показва колко високо е ценено знанието в исляма и колко голяма отговорност носи този, на когото е дадено знание — да го предава честно и да не го скрива.
• Ислямът утвърждава принципа на искреността и прозрачността в предаването на истината, а прикриването на знанието е тежко прегрешение.
• Аятът ни учи, че истината не бива да се продава за никаква цена — нито за пари, нито за положение, нито за човешко одобрение.
• Той разкрива, че Писанията на предишните народи са съдържали указания за истината и са били завет от Аллах, което потвърждава приемствеността на божественото напътствие и достойнството на Корана като последно и запазено Писание.
• Всеки, който търси истината, ще намери в Корана яснота и честност, за разлика от изопачаването и прикриването, които са били извършени с предишните Писания.
• Аятът насърчава вярващия да бъде смел в изказването на истината и да не се поддава на изкушението да я замени с нещо по-маловажно, защото това, което е при Аллах, е по-добро и по-трайно.