Сура Аль Имран — Стих 39

1. Обяснение на думите в аята:

• فَنَادَتْهُ – извикаха го, обърнаха се към него с глас.
• الْمَلَائِكَةُ – ангелите; тук се има предвид главно Джибрил (Гавриил), а множественото число е за възвеличаване.
• الْمِحْرَابِ – мястото за молитва, свещеното отделение в храма, където той се покланяше.
• يَحْيَى – Яхя (Йоан), име, което означава „той живее“ – наречен така, защото чрез него се съживи утробата, която преди беше бездетна.
• مُصَدِّقًا – потвърждаващ, вярващ, свидетелстващ за истинността.
• بِكَلِمَةٍ مِّنَ اللَّهِ – с едно слово от Аллах; тук се има предвид Иса (Иисус), синът на Мариам, който бе сътворен по Божие слово „Бъди“ без баща.
• وَسَيِّدًا – господар, вожд, човек с високо положение и достойнство сред своя народ.
• وَحَصُورًا – въздържащ се, целомъдрен; човек, който пази себе си от страсти и грехове, и не се приближава до жени.
• وَنَبِيًّا مِّنَ الصَّالِحِينَ – пророк измежду праведниците, достигнал върха на праведността.

1. Тълкуване на аята:

Ангелите се обърнаха към Закария с глас, докато той стоеше прав в своето място за поклонение и се молеше на своя Господ. Те му съобщиха радостната вест, че Аллах му дава син, чието име ще бъде Яхя. Това беше отговор на неговата искрена молба, отправена в тишината на молитвата – знак, че Аллах чува и отговаря на Своите раби, дори когато всички причини изглеждат невъзможни.

Аллах описа този благословен син с няколко благородни качества. Първо, той щеше да бъде потвърждаващ истинността на едно слово от Аллах – а това е Иса, синът на Мариам, когото Аллах сътвори по Своето слово „Бъди“ без баща. Яхя беше първият, който повярва в Иса и го потвърди още в началото на неговата мисия.

Второ, той щеше да бъде господар и вожд сред своя народ – човек с високо положение, с достойнство и авторитет в знанието и в поклонението. Той водеше народа си не чрез власт или богатство, а чрез благочестие, мъдрост и пример.

Трето, той щеше да бъде целомъдрен и въздържащ се – пазеше себе си от страсти, от грехове и от всичко, което отдалечава от Аллах. Той посвети живота си изцяло на поклонение и служба на своя Господ.

И накрая, той щеше да бъде пророк измежду праведниците – избран от Аллах да носи посланието и достигнал най-високата степен на праведност и чистота.

Така този аят съчетава чудото на раждането с описанието на един живот, изпълнен с вяра, чистота и посвещение на Аллах.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аллах отговаря на молитвите на Своите раби, дори когато надеждата изглежда изгубена. Закария беше стар, а жена му – бездетна, но Аллах му даде син. Това ни учи никога да не се отчайваме от милостта на Аллах.
• Искрената молитва в тишина и смирение има голяма стойност пред Аллах. Закария се молеше прав в своето място за поклонение, когато получи благата вест.
• Истинската величина не е в богатството или властта, а в благочестието, целомъдрието и посвещението на Аллах. Яхя беше „господар“ именно защото беше праведен и чист.
• Коранът ни разказва за пророците не само като история, а като пример и напътствие за нас – как да живеем с вяра, чистота и надежда в Аллах.
• Вярата в Аллах и Неговите пророци е свързана верига – Яхя потвърди Иса, а ние потвърждаваме всички пророци и послания. Това ни обединява в една общност на вярата и любовта към Аллах.