Сура Аль-Ахзаб — Стих 54

1. Обяснение на думите в аята:

• „تُبْدُوا“ (тубдуу) – да покажете, да разкриете нещо явно, с думи или дела.
• „تُخْفُوهُ“ (тухфууху) – да го скриете, да го запазите в себе си, в сърцата си.
• „عَلِيمًا“ (‘алииман) – Всезнаещ, Този, от Чието знание нищо не се укрива.

1. Тълкувание на аята:

Ако разкриете нещо – било то с думите си, или с делата си, или ако го скриете в сърцата си и не го споделите с никого, то знайте, че Аллах знае всичко това. Нищо не се укрива от Него – нито явното, нито тайното. Той знае какво има в сърцата ви и какво показвате навън, и ще ви възнагради или ще ви потърси отговорност според делата ви: ако е добро – с добро, ако е зло – със зло. Този аят идва в контекста на предупреждение към вярващите да не вредят на Пратеника (с.а.с.) и неговото семейство нито с думи, нито с дела, нито дори с мисли в сърцата си, защото Аллах е Всезнаещ и нищо не остава скрито от Него.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Аллах е Всезнаещ – Той знае всичко, което правим явно и скрито. Това ни прави по-внимателни в делата и думите, и ни помага да пазим сърцата си чисти.
• Вярата, че Аллах вижда и знае всичко, ни възпира от лоши постъпки дори когато никой друг не ни вижда, и ни насърчава към искреност и доброта.
• Този аят ни показва колко велик е Аллах в Своето знание и колко справедлив е в Своето възнаграждение – това ни кара да се стремим към добри дела и да избягваме злото.
• Осъзнаването, че Аллах знае и най-скритите ни мисли, ни помага да се пречистваме от лоши намерения и да изграждаме искрена връзка с нашия Създател.
• Коранът ни напомня, че нищо не е напразно и че всяко дело – явно или скрито – има своята стойност пред Аллах, което ни дава надежда и мотивация да правим добро.