Сура Саба — Стих 4

1. Пояснение на думите в аята:

• لِيَجْزِيَ (лийаджизия): за да възнагради, да отплати.
• آمَنُوا (аману): повярваха, приеха вярата.
• عَمِلُوا الصَّالِحَاتِ (амилу-с-салихат): извършиха праведни дела, богоугодни постъпки.
• مَغْفِرَةٌ (магфира): опрощение, прошка за греховете.
• رِزْقٌ كَرِيمٌ (ризкун карим): благородна, щедра прехрана – това е Райската градина.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че всичко – и малко, и голямо, и видимо, и скрито – е записано в ясна Книга, която нищо не пропуска. Това записване има мъдрост и цел: Аллах ще възнагради онези, които са повярвали в Него и са извършили праведни дела. За тези вярващи, чиито сърца са приели истината и чиито дела са потвърдили вярата им, е приготвено опрощение на греховете – Аллах няма да ги подложи на наказание за тях – и щедра, благородна прехрана, която е Райската градина в отвъдния живот. Така вярата, съпроводена с добри дела, е пътят към прошката и вечното блаженство.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах не забравя нищо и възнаграждава всеки според делата му – това вдъхва надежда и сигурност у вярващия.
• Вярата не е само думи, а се потвърждава с праведни дела; това насърчава човека да прави добро и да се стреми към добродетел.
• Опрощението и Райската градина са обещани на всеки, който повярва и върши добро – това е милост и щедрост от Аллах, които карат сърцето да обикне исляма.
• Коранът представя ясна и справедлива картина на възнаграждението, което подтиква човека да търси истината и да следва пътя на вярата с радост и надежда.