Сура Фатир — Стих 12

1. Обяснение на думите в аята:

• الْبَحْرَانِ (ал-бахра̄н): двете морета — сладководното и соленото.
• عَذْبٌ فُرَاتٌ ('азбун фура̄т): сладка, много сладка вода.
• سَائِغٌ شَرَابُهُ (са̄'игун шара̄буху): чиято вода се пие лесно и приятно, преминава гладко през гърлото.
• مِلْحٌ أُجَاجٌ (милхун уджа̄дж): солена и много горчива, изключително солена вода.
• لَحْمًا طَرِيًّا (лахман тарийян): прясно месо — става дума за риба.
• حِلْيَةً (хилйатан): украшение — перли и корали.
• الْفُلْكَ (ал-фулк): корабите.
• مَوَاخِرَ (мава̄хир): кораби, които разсичат водата, докато плават, оставяйки диря след себе си.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, ни известява, че двете морета — сладководното и соленото — не са еднакви. Едното е сладко, много приятно за пиене, лесно преминава през гърлото и утолява жаждата. Другото е солено и горчиво, толкова солено, че не може да се пие. И въпреки тази голяма разлика между тях, от всяко от двете Аллах е дарил хората с препитание: от тях ядете прясна риба, която бързо се разваля, затова се бърза да се яде прясна, и от тях изваждате украшения — перли и корали — с които се кичите. И виждаш, о, наблюдателю, корабите как разсичат морската повърхност, докато плават напред и назад, за да търсите от благодатта на Аллах чрез търговия и позволени пътувания. Всичко това е устроено така, че да сте благодарни на Аллах за Неговите безбройни дарове.

В този аят има и по-дълбок смисъл: както двете морета си приличат по това, че и от двете се извлича полза, но въпреки това не са равни по своите качества, така и вярващият и невярващият не са равни, дори понякога да си приличат по някои външни черти като смелост или други качества. Истинската разлика е във вярата и благодарността към Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва великата мъдрост и могъщество на Аллах, Който е създал две морета с различни свойства и от всяко от тях е извадил ползи за хората — храна и украшения. Това ни учи да размишляваме върху творението и да признаваме единството на Създателя.
• Аллах не само е създал тези блага, но и е подчинил корабите да плават по моретата, за да може човекът да търси препитание и да извлича полза — знак за Неговата грижа и милост към нас.
• Всички тези дарове са повод за благодарност. Който благодари на Аллах, ще получи още повече; а който е неблагодарен, сам се лишава от доброто.
• Аятът ни напомня, че не всичко, което си прилича външно, е еднакво пред Аллах. Истинската стойност е във вярата, в благодарността и в добрите дела. Това ни насърчава да търсим това, което е ценно пред Аллах, а не само това, което е приятно в земния живот.
• Колкото повече човек размишлява върху такива аяти, толкова повече сърцето му се изпълва с любов към Аллах и с желание да Му се покорява и да Му благодари.