Сура Йа Син — Стих 38

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَ" (уа) — „и“, съюз за свързване.
• „الشَّمْسُ“ (аш-шамсу) — слънцето.
• „تَجْرِي“ (таджрӣ) — тече, движи се, следва своя път.
• „لِمُسْتَقَرٍّ“ (ли-мустакаррин) — към определено място за спиране/установяване, към крайна цел, определена от Аллах.
• „لَهَا“ (лаха̄) — за него (за слънцето).
• „ذَٰلِكَ“ (за̄лика) — това.
• „تَقْدِيرُ“ (такдӣру) — предопределение, установяване с мярка и мъдрост.
• „الْعَزِيزِ“ (ал-‘азӣз) — Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие.
• „الْعَلِيمِ“ (ал-‘алӣм) — Всезнаещият, от Чието знание нищо не се скрива.

1. Тълкуване на аята:

И слънцето е един от ясните знаци за могъществото и единството на Аллах. То се движи по своя път, подчинено на закона на своя Създател, и се устремява към определена цел и срок, които само Аллах знае и е установил. То не може нито да ги прекрачи, нито да се отклони от тях. Това движение и тази прецизна мярка са предопределение на Всемогъщия, Който никой не може да надвие, и на Всезнаещия, от Чието знание не се изплъзва нищо — нито в небесата, нито на земята. Всичко това свидетелства за безкрайната мъдрост и всемогъщество на Аллах и призовава човека да размисли и да признае своя Господ.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Вселената със своя точен ред — движението на слънцето, неговият път и определената му цел — е доказателство за съществуването и единството на Аллах.
• Всичко в творението се подчинява на предопределението на Аллах, а това учи човека на смирение и доверие в Него.
• Имената на Аллах „Всемогъщият“ и „Всезнаещият“ ни учат, че Той е над всичко и знае всичко — затова вярващият намира спокойствие и сигурност в Него.
• Размисълът над знаците в природата увеличава вярата и ни помага да разберем величието на Корана и неговия Призив към вяра в Единия Бог.