Сура Ас-Саффат — Стих 151

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— إِفْكِهِمْ (ифкихим): тяхната измислица, тяхната най-голяма лъжа и клевета.

— لَيَقُولُونَ (ля якулюн): непременно казват, твърдят.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах разкрива, че многобожниците, в своята крайна заблуда и в своята най-долна лъжа, си позволяват да приписват на Аллах неща, които не Му подобават. Те твърдят, че Аллах има син или дъщеря, и по този начин изричат най-голямата клевета срещу своя Създател. Това твърдение не се основава на никакво знание, нито на доказателство, а е чиста измислица и плод на невежеството им. Те говорят за Аллах това, което не знаят, и Го описват с качества, които са несъвместими с Неговото съвършенство и величие. Аллах е пречист от всякакви недостатъци и от това да има съпруга или дете. Той е Единственият, Самодостатъчният, Който не се нуждае от никого, а всичко зависи от Него. Затова тяхното твърдение е явна лъжа и клевета, и те са несъмнено лъжци в това, което казват.

1. Поуки, които ни насърчават да обикнем исляма и Корана:

— Коранът ясно разобличава лъжата и защитава чистотата на вярата в Аллах, като ни учи да не приписваме на Аллах това, което не Му подобава.

— Ислямът ни призовава към знание и сигурност в думите, а не към догадки и измислици за Аллах.

— Колко велик е Коранът, че пази правилното разбиране за Аллах и ни предпазва от заблуди, които водят до гибел.

— Вярата в единството на Аллах (таухид) е основата на истинското щастие и спасение, а клеветата срещу Аллах е най-голямата несправедливост.

— Нека се стремим да говорим за Аллах само това, което Той Сам е казал за Себе Си и което Неговият Пратеник (с.а.с.) е предал, за да бъдем от искрените и знаещите.