Сура Ас-Саффат — Стих 152

1. Обяснение на думите в аята:

— „وَلَدَ“ (уалада): роди, има дете — тук се има предвид твърдението на многобожниците, че Аллах има дете.

— „كَاذِبُونَ“ (казибун): лъжци — онези, които говорят неистина.

1. Тълкуване на аята:

Този аят разкрива едно от най-големите изопачения и клевети, които многобожниците са изричали срещу Аллах. Те твърдели, че Аллах има дете, като приписвали на Него ангелите като дъщери. По този начин те си позволявали да говорят за Аллах неща, за които нямат никакво знание, и да Му приписват това, което е несъвместимо с Неговото величие и съвършенство. Аллах е далеч от това да има дете или съпруга — Той е Единственият, Вечният, Който не се нуждае от никого и нищо. Затова Всевишният потвърждава тяхната лъжа и ги описва като лъжци в това тяхно твърдение, защото то е чиста измислица и клевета, изречена без никакво доказателство или знание.

1. Поуки от аята:

— Този аят ни учи, че говоренето за Аллах без знание е голям грях и може да доведе човека до погибел.

— Той ни показва колко е важно да се придържаме към истината за Аллах, както Той Сам ни я е разкрил, и да не си позволяваме да Го описваме с качества, които не Му подобават.

— Аятът ни напомня за съвършенството и единствеността на Аллах — Той е над всичко, което хората Му приписват, и никой не е равен на Него.

— Ислямът ни призовава към искреност и правдивост във всичко, а лъжата и клеветата са сред най-осъжданите постъпки.

— Колко прекрасно е човек да се замисли над величието на своя Създател и да Го възвеличава с това, което подобава на Неговото съвършенство, като по този начин се приближава към Него и към истинската вяра.