Сура Сад — Стих 23

1. Обяснение на думите в аята:

• نَعْجَةً (на'джа) — овца.
• أَكْفِلْنِيهَا (акфилниха) — дай ми я, повери ми я, приобщи я към моето стадо.
• وَعَزَّنِي (уа 'азани) — надделя над мен, победи ме.
• فِي الْخِطَابِ (фи-л-хитаб) — в словото, в речта, в спора.

1. Тълкувание на аята:

Единият от двамата спорещи се обърна към пророк Дауд (мир нему) и каза: „Този човек е мой брат — брат ми във вярата. Той притежава деветдесет и девет овце, а аз имам само една единствена овца. И той ми каза: „Дай ми я, повери ми я, приобщи я към стадото ми.“ И ме надви в спора, надделя над мен в словото си, макар правото да е на моя страна. Той има силата и красноречието да наложи своето искане, а аз съм слаб и не мога да му противостоя.“

Това е образът, с който двамата спорещи представиха своята история пред пророк Дауд, за да го подложат на изпитание. Единият се оплаква, че брат му, който вече има огромно стадо от деветдесет и девет овце, иска да отнеме и единствената му овца, като го побеждава в спора със силата на словото си. Така е описана несправедливостта: онзи, който има много, посяга на малкото на онзи, който има само едно.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът разказва истории, които разкриват човешката природа и ни учат на справедливост, дори когато са представени като притча или изпитание.
• Аллах ни показва, че алчността и стремежът да отнемеш от слабия са осъдителни, а защитата на правото на онеправдания е ценност.
• Историята ни напомня, че всеки ще бъде съден по справедливост и че силата на словото не трябва да служи за потискане на слабите.
• В Корана има дълбока мъдрост и напътствие за всеки, който търси истината и справедливостта, и това прави исляма религия на милостта и правдата.