Сура Ан-Ниса — Стих 110

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• سُوءًا (сӯ'ан): лошо дело, злина – всяко действие, което причинява вреда или е греховно.
• يَظْلِمْ نَفْسَهُ (язлим нафсаху): угнетява себе си – върши грехове, които навреждат на самия него пред Аллах.
• يَسْتَغْفِرِ (ястагфир): иска прошка, обръща се към Аллах с молба за опрощение.
• غَفُورًا (Гафӯран): Многопрощаващ – Този, Който многократно и напълно опрощава греховете.
• رَّحِيمًا (Рахӣман): Милосърден – Този, Чиято милост обхваща всичко и се проявява към вярващите.

1. Тълкувание на аята:

Всеки, който извърши лошо дело – било то спрямо друг човек, като го нарани в неговото тяло, имущество или чест, или спрямо самия себе си, като извърши грехове, които са между него и Аллах, и след това се обърне към Аллах с искрена молба за прошка, съжалявайки за постъпката си, признавайки греха си и решен да не се връща към него, ще намери Аллах като Многопрощаващ и Милосърден. Аллах приема покаянието на Своите раби, когато те искрено се разкаят и поискат опрощение, и не отхвърля онзи, който се връща към Него с разкаяние. Този аят е насърчение и надежда за всеки грешник – независимо колко голям е грехът му – да не се отчайва от милостта на Аллах, а да побърза към покаяние и молба за прошка.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът показва безкрайната милост и прошка на Аллах – Той не отхвърля никого, който се обръща към Него с искрено разкаяние, колкото и тежки да са греховете му.
• Вратата на покаянието е отворена за всеки – както за онзи, който е навредил на другите, така и за онзи, който е съгрешил само срещу себе си. Това ни учи, че Ислямът не оставя човека в отчаяние, а му дава път за връщане и поправяне.
• Аятът ни учи, че истинското покаяние включва съжаление, признаване на греха и решимост да не се повтаря – и че Аллах приема такова покаяние с милост и прошка.
• Тази надежда и милост ни карат да обикнем Исляма, защото той е религия на надеждата, на поправянето и на близостта до Аллах, а не на отчаянието и безнадеждността.
• Коранът ни представя Аллах не само като справедлив Съдия, но и като Многопрощаващ и Милосърден – и това ни насърчава винаги да се обръщаме към Него с молба за прошка и с надежда за Неговата милост.