Сура Ан-Ниса — Стих 111

1. Пояснение на думите в аята:

• كَسْب (касб) – придобиване, извършване на дело, което човек сам си приписва.
• إِثْم (исм) – грях, престъпление срещу Божиите заповеди, малък или голям.
• وَبَال (уабал) – тежестта, последствието и наказанието за греха.
• عَلِيم (Алим) – Всезнаещ, Този, Който знае всичко за Своите раби.
• حَكِيم (Хаким) – Мъдър, Този, Който действа и отсъжда с абсолютна мъдрост.

1. Тълкуване на аята:

Който извърши грях – било то малък или голям – неговото зло и неговата отговорност се връщат единствено върху самия него. Никой друг не носи бремето на неговия грях и наказанието не се прехвърля върху друг човек. Всеки сам отговаря пред Аллах за делата си. Аллах е Всезнаещ за постъпките на Своите раби – нищо не се скрива от Него, нито тайно, нито явно. И Той е Мъдър в Своето управление, в Своите закони и в Своето въздаяние – въздава на всеки според делото му, с пълна справедливост и мъдрост.

1. Поуки, които привличат сърцата към исляма и Корана:

• Този аят показва абсолютната справедливост на Аллах: никой няма да бъде натоварен с греха на друг, и всеки ще получи точно това, което е заслужил.
• Той ни учи на лична отговорност – човек сам избира пътя си и сам носи последствията, което го прави внимателен и съзнателен в делата му.
• Имената на Аллах „Всезнаещият“ и „Мъдрият“ ни успокояват: дори когато хората не виждат справедливост в този свят, Аллах знае всичко и ще отсъди с мъдрост в най-подходящия момент.
• Аятът отваря вратата към покаяние – щом грехът е върху самия човек, той може да се обърне към Аллах, да поиска прошка и да поправи пътя си, защото Аллах е Прощаващ и Милосърден.
• Той ни насърчава да четем Корана с размисъл, защото всяка негова дума носи напътствие, справедливост и милост за онези, които вярват.