Сура Ан-Ниса — Стих 112

1. Обяснение на думите в аята:

• خَطِيئَةً (хатии'а): грях, извършен по невнимание или без умисъл.
• إِثْمًا (исман): грях, извършен умишлено, съзнателно.
• يَرْمِ بِهِ (ярми бихи): да хвърли вината за него върху някого, да го обвини.
• بَرِيئًا (бари'ан): невинен човек, който е чист от това обвинение.
• احْتَمَلَ (ихтамала): понесе, натовари се с нещо тежко.
• بُهْتَانًا (бухтанан): клевета, лъжа, която смайва и обърква онзи, който я чуе, заради нейната чудовищност.
• إِثْمًا مُّبِينًا (исман мубинан): явен, очевиден грях.

1. Тълкуване на аята:

Всеки, който извърши грях – било то по невнимание, или умишлено и съзнателно – и след това обвини в него някого, който е невинен и няма никаква вина за това дело, той всъщност е понесъл върху себе си две тежки неща: първо, жестока клевета, защото е приписал на невинния човек нещо, което той не е извършил; и второ, явен и очевиден грях, защото е съединил своето престъпление с несправедливо обвинение срещу чист човек. Този аят идва в контекста на събитие, при което някои хора откраднали нещо и после се опитали да прехвърлят вината върху един невинен човек, за да се оневинят. Затова аятът ясно показва колко голямо зло е да се оклевети невинен и да се стовари върху него чуждо престъпление. Това е двойно престъпление: извършване на грях и след това добавяне на клевета към него. Ислямът строго забранява такова поведение, защото то разрушава справедливостта, разпространява несправедливост и наранява невинни хора.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът защитава невинните и забранява клеветата, което показва колко високо ислямът цени справедливостта и човешкото достойнство.
• Аятът ни учи да поемаме отговорност за собствените си грешки, вместо да търсим изкупителни жертви – това е пътят към честност и чистота на сърцето.
• Ислямът не оставя злото без предупреждение; той ясно нарича клеветата тежък грях, което пази обществото от взаимна вражда и несправедливост.
• Всеки, който търси истината и справедливостта, ще намери в Корана твърда основа и милост, защото тези думи идват от Всезнаещия и Премъдър Създател.