Сура Ан-Ниса — Стих 149

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „تُبْدُوا“ (тубдуу) – да покажете открито, да разкриете.
• „خَيْرًا“ (хайран) – добро, благодеяние, добро дело.
• „تُخْفُوهُ“ (тухфуху) – да го скриете, да го запазите в тайна.
• „تَعْفُوا“ (та‘фуу) – да простите, да се откажете от възмездие.
• „سُوءٍ“ (суу’) – зло, несправедливост, обида, посегателство.
• „عَفُوًّا“ (‘афууван) – Многопрощаващ, Този, Който често прощава и заличава греховете.
• „قَدِيرًا“ (кадииран) – Всемогъщ, Този, Който има пълна власт и сила над всичко.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах насърчава вярващите към добро и към прошка. Ако човек направи добро дело – било то чрез думи или чрез дела – и го покаже открито, или пък го скрие и го извърши в тайна, и в двата случая това е похвално и носи награда при Аллах. Също така, ако някой бъде онеправдан или обиден, той има право да търси справедливост, но още по-доброто и по-възвишеното е да прости и да се откаже от възмездие заради Аллах. Прошката е път на благородство и сила на духа, а не на слабост. Защото Аллах е Многопрощаващ и Всемогъщ – Той прощава на Своите раби, въпреки че има пълна власт да ги накаже. Затова нека вярващият да следва това божествено качество и да прощава на другите, надявайки се Аллах да прости и на него. Който проявява снизхождение към хората, Аллах ще прояви снизхождение към него.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не само забранява злото, но и насърчава към високи нравствени добродетели – правене на добро открито и в тайна, както и прошка към онеправдалите ни.
• Прошката е знак за сила, а не за слабост, защото човек, който има възможност да отмъсти, но прощава, показва благородство и богобоязливост.
• Аллах е Многопрощаващ и Всемогъщ – Той прощава на грешниците, въпреки че може да ги накаже. Това ни учи, че прошката е част от божествения морал, към който трябва да се стремим.
• Който прощава на другите, може да се надява, че Аллах ще прости неговите грехове – това е прекрасна размяна и милост от страна на Всевишния.
• Коранът не е просто книга на забрани, а книга на милост, нравственост и надежда – той ни води към доброто и ни учи как да живеем в мир и състрадание помежду си.