Сура Ан-Ниса — Стих 148

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الجهر (ал-джахр): явно, високо изразяване, публично произнасяне.
• السوء (ас-су'): лошо, непристойно, обидно слово.
• ظُلم (зулим): пострадал от несправедливост, онеправдан.

1. Тълкувание на аята:

Аллах не обича и не одобрява човек да изрича явно лоши и обидни думи, нито да говори непристойно на глас. Това е нещо, което Той мрази и за което предупреждава. Но има едно изключение: онзи, който е бил онеправдан, може да говори явно за несправедливостта, която е претърпял — да се оплаче от своя потисник, да се помоли срещу него или да му отговори с подобни думи. Това му е позволено, за да покаже несправедливостта, която му е била нанесена. Въпреки това, търпението на онеправдания е по-добро и по-възнаграждавано от това да говори лоши думи. Аллах чува всичко, което казвате на глас, и знае всичко, което криете в сърцата си и какви са вашите намерения. Затова бъдете внимателни да не изричате лоши думи или да ги замисляте.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на благоприличието и добрия език. Вярващият е призован да пази езика си от лоши и обидни думи, защото Аллах не обича явното изричане на зло.
• Ислямът защитава правата на онеправданите. Ако някой е пострадал от несправедливост, му е позволено да говори и да търси справедливост — това показва, че религията не оставя слабия без защита.
• Търпението е по-добро. Въпреки че онеправданият има право да говори, търпението и прошката са по-възнаграждавани от Аллах.
• Аллах е Свсечуващ и Всезнаещ. Той чува всяка дума и знае всяко намерение, което ни напомня да бъдем искрени и внимателни в думите и делата си.
• Този аят показва съвършенството на ислямското правораздаване: то забранява злото слово, но дава право на онеправдания да търси справедливост — баланс между морал и справедливост.