Сура Ан-Ниса — Стих 165

1. Обяснение на думите в аята:

• رُسُلًا (русулан): пратеници, множествено число от „расул“ — пратеник, който носи послание от Аллах.
• مُبَشِّرِينَ (мубашширӣн): благовестители, онези, които носят добра вест.
• مُنذِرِينَ (мундхирӣн): предупредители, онези, които предупреждават за наказание.
• حُجَّةٌ (худжжа): довод, аргумент, оправдание.
• عَزِيزًا (ʿазӣзан): Всемогъщ, Непобедим, Този, Който не може да бъде надвит.
• حَكِيمًا (хакӣман): Мъдър, Този, Чиито дела и решения са изпълнени с мъдрост.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че е изпратил Своите пратеници, които дават добра вест на вярващите за щедрата награда, която ги очаква, и предупреждават онези, които отричат вярата, за болезненото наказание. Мъдростта зад изпращането на пратениците е да не остане за хората никакво оправдание пред Аллах след тяхното идване. Така никой не може да каже в Деня на съда: „Не съм знаел, не ми е бил изпратен предупредител.“ След като пратениците са дошли и са предали посланието, доводът е установен и оправданието е отнето. Аллах е Всемогъщ в Своето владение — никой не може да Го надвие или да попречи на волята Му, и е Мъдър в Своите решения и в подреждането на делата на пророчеството и посланичеството.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и не наказва никого, преди да му е изпратил ясно предупреждение чрез Своите пратеници. Това показва Божията милост и грижа към хората.
• Ислямът разчита на знание и яснота — всеки човек има възможност да чуе посланието и да избере пътя си съзнателно.
• Благата вест и предупреждението вървят ръка за ръка: вярата носи надежда и радост, а предупреждението пази човека от заблуда и гибел.
• Признаването на Аллах като Всемогъщ и Мъдър ни учи да се доверяваме на Неговите решения и да приемаме смирено Неговите заповеди.
• Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана ясно ръководство и достатъчен довод, за да поеме по правия път.