Сура Ан-Ниса — Стих 164

1. Обяснение на думите в аята:

• وَرُسُلًا (уа русулан): „и пратеници“ – множествено число на „расул“ (пратеник, посланик).
• قَدْ قَصَصْنَاهُمْ (кад касасна̄хум): „за които вече ти разказахме“ – от глагола „касса“ (разказвам, споменавам).
• لَمْ نَقْصُصْهُمْ (лам наксусхум): „за които не ти разказахме“.
• وَكَلَّمَ اللَّهُ مُوسَىٰ تَكْلِيمًا (уа каллама-Лла̄ху Мӯса̄ таклӣман): „И Аллах говори на Муса с истинско говорене“ – думата „таклӣм“ е масдар (отглаголно съществително), използвана за подсилване и потвърждаване на действието, че говоренето е било действително и пряко, без посредник.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че е изпратил много пратеници. Някои от тях Той вече е споменал на Пророка Мухаммад (с.а.с.) в Корана, а други не е споменал – по мъдрост, която само Той знае. Споменаването на едни и премълчаването на други не означава, че едните са по-важни от другите, а че Аллах преценява какво и кога да разкрие на Своя Пратеник.

След това Аллах споменава специалното положение на пророк Муса (а.с.), като казва, че е говорил с него действително и пряко, без посредник. Това е чест и отличие за Муса (а.с.), и потвърждение на божествената способност на Аллах да говори по начин, който подобава на Неговото величие. Това говорене не е било просто внушение или вдъхновение в сърцето, а истинско слово, чуто от пророка.

В аята се съдържа и опровержение на онези, които твърдят, че Аллах е създал говоренето в някое дърво и Муса (а.с.) го е чул оттам – напротив, Аллах говори пряко и действително, както подобава на Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах е изпратил пратеници до всички народи, за да не остане никой без напътствие – това показва Неговата милост и справедливост към човечеството.
• Незнанието на имената на всички пророци не е недостатък – важното е да вярваме във всички тях, без да правим разлика.
• Специалното говорене на Аллах с Муса (а.с.) показва, че Аллах е близо до Своите избрани служители и ги дарява с чест и достойнство.
• Вярата в пророците е стълб на вярата и ни учи на уважение към всички Божии пратеници.
• Коранът съдържа историите на предишните пророци като напътствие и поука за вярващите, и ни насърчава да се замислим над тях и да следваме пътя на праведните.