Сура Ан-Ниса — Стих 36

1. Обяснение на думите в аята:

• وَاعْبُدُوا اللَّهَ – Служете на Аллах с покорство и обожание, само на Него.
• وَلَا تُشْرِكُوا بِهِ شَيْئًا – Не Му придавайте нищо за съдружник – нито идол, нито друго.
• وَبِالْوَالِدَيْنِ إِحْسَانًا – Правете добро на двамата родители: почитайте ги, грижете се за тях.
• وَبِذِي الْقُرْبَى – На близките по родство.
• وَالْيَتَامَى – На сираците.
• وَالْمَسَاكِينِ – На бедните и нуждаещите се.
• وَالْجَارِ ذِي الْقُرْبَى – На съседа, който е близък по родство или по местоживеене.
• وَالْجَارِ الْجُنُبِ – На далечния съсед – който не е роднина или живее по-далеч.
• وَالصَّاحِبِ بِالْجَنبِ – На спътника – съпругата, приятеля, другаря в пътуване или у дома.
• وَابْنِ السَّبِيلِ – На пътника, който е в нужда, или на госта.
• وَمَا مَلَكَتْ أَيْمَانُكُمْ – На онези, които са под ваша власт – слуги, роби.
• مُخْتَالًا – Високомерен, който се гордее и презира хората.
• فَخُورًا – Самохвалещ се, който се хвали и се издига над другите.

1. Тълкувание на аята:

Аллах заповядва на хората да Го обожават единствено Него и да не Му придават никакъв съдружник – нито в господството, нито в обожанието. След това насочва към доброто отношение към родителите – да им се отдава почит, уважение и грижа. След тях идват близките по родство, сираците, бедните и нуждаещите се – всички те заслужават добрина и помощ.

Аллах споменава и съседите: както близкия съсед – по родство или по място, така и далечния съсед, който не е роднина. Заповядва добро отношение и към спътника – било то съпруг, приятел или другар в пътуване. Споменава и пътника, останал без средства, и госта, както и онези, които са под властта на човека – слугите и робите. Всички тези хора имат право на добро отношение, грижа и справедливост.

Накрая Аллах предупреждава, че не обича високомерните и самохвалците – онези, които се гордеят, презират хората и се хвалят със себе си, за да се издигнат над другите. Този, който прави добро, но се гордее с него и презира хората, не е от онези, които Аллах обича.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че ислямът не е само обожание и молитва, а и добро отношение към хората – родители, роднини, сираци, бедни, съседи, спътници, пътници и слуги. Това показва колко всеобхватна и милосърдна е тази религия.
• Ислямът поставя обожанието на Аллах на първо място, но веднага след него идва доброто към хората – това означава, че вярата се проявява в дела.
• Аятът ни учи на смирение – Аллах не обича високомерните и самохвалците. Истинският вярващ прави добро не за да се хвали, а заради Аллах.
• Колко красиво е, че ислямът обръща внимание дори на най-малките социални връзки – съседът, спътникът, пътникът. Това ни показва, че тази религия е път на милосърдие, справедливост и доброта към всички.
• Който следва тези напътствия, ще живее в мир със себе си и с обществото, и ще получи награда от Аллах. Това е религия, която изгражда доброто в сърцата и в обществото.