Сура Гафир — Стих 5

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• كَذَّبَتْ (каззабат): отхвърли, взе за лъжа.
• قَوْمُ نُوحٍ (кауму Нух): народът на Нух (Ной).
• الْأَحْزَابُ (ал-ахзаб): обединените групи/партии, които се съюзиха срещу своите пратеници.
• هَمَّتْ (хаммат): намисли, реши, посегна.
• لِيَأْخُذُوهُ (лия'хузуху): за да го хванат/убият.
• جَادَلُوا (джадалу): спореха, препираха се.
• بِالْبَاطِلِ (бил-батил): с лъжата, с неистината.
• لِيُدْحِضُوا (лиюдхиду): за да отхвърлят, за да премахнат.
• فَأَخَذْتُهُمْ (фа'ахазтухум): и Аз ги сграбчих (с наказание).
• عِقَابِ (икаб): Моето наказание, Моето възмездие.

1. Тълкувание на аята:

Преди тези, които отхвърлят истината, и техните предшественици, народът на Нух също отхвърли своя пратеник. След тях и други обединени групи от народи — като Ад, Самуд, народът на Лут, обитателите на Мадян и Фараонът — също отхвърлиха своите пратеници. Всяка от тези общности не само се задоволи с отхвърляне, но и намисли зло срещу своя пратеник: те искаха да го хванат и убият, за да се отърват от призива му. Те спореха с пратениците си, използвайки лъжливи и неоснователни доводи, целейки да унищожат и заличат истината, с която пратениците бяха дошли. Но Аллах ги сграбчи със Своето наказание и ги унищожи. Затова — помисли, о, човече — какво беше Моето възмездие за тях! То беше сурово и поучително, и следите от него останаха като предупреждение за идните поколения.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че отхвърлянето на истината и враждата срещу Божиите пратеници не е нещо ново — то е старо явление, което е съществувало още от времето на Нух. Това ни дава утеха и увереност, че трудностите по пътя на вярата не са знак за провал, а са изпитание, през което са преминали и предишните общности.
• Аятът показва, че Аллах е справедлив и всемогъщ: Той не оставя нечестивите без отговор, а ги сграбчва със Своето наказание. Това ни насърчава да се доверим на Божията справедливост и да не се отчайваме от злото, което виждаме.
• Историята на унищожените народи е ясно доказателство за истинността на Корана и за това, че предупрежденията на Аллах са реални. Всеки, който размисли върху тези следи от миналото, ще намери потвърждение на вярата и ще се насочи към пътя на спасението.
• Аятът ни подтиква да не използваме лъжливи доводи срещу истината, а да търсим правдата с искрено сърце и открит ум. Ислямът призовава към разум, размисъл и приемане на истината, а не към упорство и вражда.
• Накрая, този аят е покана към всеки човек да се замисли за своя край и да избере пътя на вярата, преди да бъде сграбчен от наказанието, както са били сграбчени онези преди него. В това има милост и предупреждение, които правят Корана жив и актуален за всяко време и място.