Сура Гафир — Стих 85

1. Обяснение на думите в аята:

• فَلَمْ يَكُ يَنفَعُهُمْ – „и не им беше от полза“: изразява, че нещо не е донесло никаква полза.
• إِيمَانُهُمْ – „тяхната вяра“: тук се има предвид вярата, която са изявили в последния момент.
• لَمَّا رَأَوْا بَأْسَنَا – „когато видяха Нашето наказание“: „бас“ означава сурово наказание, мъчение, сила, която поразява.
• سُنَّتَ اللَّهِ – „установеният път на Аллах“: неизменният закон и правило, по което Аллах постъпва с творенията Си.
• قَدْ خَلَتْ فِي عِبَادِهِ – „който вече е минал сред Неговите раби“: вече е бил прилаган към предишните народи.
• وَخَسِرَ هُنَالِكَ الْكَافِرُونَ – „и там загубиха неверниците“: „хуналика“ означава „в онзи момент/на онова място“, а „хасира“ значи да загубиш, да понесеш загуба.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава, че когато неверниците видели с очите си наказанието, което Той изпраща върху тях, тяхната вяра вече не им била от полза. Причината е, че такава вяра не била искрена и доброволна, а била изразена по принуда, под натиска на страха и безизходицата, когато вече нямало време за избор и за поправяне. Това е установеният и неизменен закон на Аллах, който важи за всички Негови раби през вековете: вярата, изявена едва в момента, когато човек види наказанието, не се приема и не носи спасение. Така в онзи тежък момент неверниците претърпяват пълна загуба – губят себе си и своето спасение, защото са отхвърляли вярата в Аллах и не са се разкаяли преди да видят наказанието. Ако бяха повярвали навреме и бяха оставили неверието си, щяха да бъдат спасени, но те отлагаха до последния миг, когато вече беше късно.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че времето за вяра и покаяние е преди да дойде наказанието или смъртта – не трябва да отлагаме доброто и обръщането към Аллах.
• Показва милостта и справедливостта на Аллах: Той дава на хората цял живот възможност да повярват и да се поправят, преди да дойде неизбежният край.
• Напомня ни, че ислямът е път на съзнателен избор и искрена вяра, а не на принуда и страх – затова е добре да го приемем и живеем с него доброволно и с любов.
• Подтиква ни да ценим Корана като предупреждение и напътствие, което ни предпазва от загуба и ни води към спасение още в този свят и в отвъдното.
• Дава ни надежда, че докато сме живи, вратата на покаянието е отворена – всеки, който искрено се обърне към Аллах, ще намери прошка и успех.