Сура Гафир — Стих 84

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• بَأْسَنَا (ба'сана): Нашето наказание, Нашата строгост и мъчение.
• وَحْدَهُ (уахдаху): единствен, сам, без съдружник.
• مُشْرِكِينَ (мушрикин): съдружаващи, онези, които придават съдружници на Аллах в поклонението.

1. Тълкувание на аята:

Когато неверниците видяха с очите си наказанието и строгостта на Аллах, те заявиха вяра и признаха единобожието, но това тяхно признание вече не им носеше полза, защото беше в момент, когато вярата не се приема. Те казаха: „Повярвахме в Аллах единствен, без съдружник, и се отрекохме от това, което Му придавахме като съдружници и идоли, и от всяко нещо, което приравнявахме на Него в поклонението." Тоест те се отрекоха от многобожието и от всичко, което преди това бяха съдружавали с Аллах, но вече беше твърде късно – тяхното уверване дойде едва след като видяха наказанието, а такова уверване не се приема.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че уверването в момента на виждане на наказанието не носи полза – затова човек трябва да побърза да повярва и да се покае, докато е още жив и докато покаянието е прието.
• Ислямът изисква искрено единобожие – да се покланяме само на Аллах и да се отречем от всяко съдружаване с Него, защото това е пътят на спасението.
• Милостта на Аллах е голяма за онези, които побързат към вяра и добри дела, преди да дойде моментът, когато нито богатство, нито застъпничество ще помогнат.
• Коранът ни разказва за съдбите на предишните народи, за да ни предупреди и да ни насочи към правия път, и това е проява на Божията мъдрост и милост към нас.