Сура Ад-Духан — Стих 29

1. Обяснение на думите в аята:

• فَمَا بَكَتْ عَلَيْهِمُ – „и не заплакаха за тях“: израз на пълно безразличие и липса на всякаква следа от добро или спомен за тях.
• السَّمَاءُ وَالْأَرْضُ – „небето и земята“: всички творения, които свидетелстват за делата на хората.
• وَمَا كَانُوا مُنظَرِينَ – „и не им беше дадена отсрочка“: не бяха оставени да живеят още, нито им се даде време за покаяние.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за съдбата на Фараона и неговия народ след като ги сполетя наказанието – удавянето в морето. Той казва, че нито небето, нито земята са заплакали за тях, тоест никой не е скърбил за тяхната гибел и не е останала никаква следа от тях. За разлика от праведния вярващ, за когото небето и земята скърбят, когато умре, за тези горделивци и неверници няма нито съчувствие, нито възпоменание. Те не са били и отсрочени – наказанието ги е сполетяло незабавно, без да им се даде възможност да се върнат към вярата или да се поправят. Това е справедливо възмездие за тяхната арогантност, потисничество и отказ да признаят истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че делата на хората имат тежест дори пред цялото творение – небето и земята свидетелстват за тях, а за праведниците има скръб и почит, докато за тираните – забрава и безразличие.
• Напомня ни, че Аллах е справедлив и не оставя потисниците без възмездие, но също така е и милостив – Той дава отсрочка на хората, за да се покаят, докато не дойде определеното време.
• Подтиква ни да живеем така, че делата ни да оставят добър отпечатък и дори небето и земята да „плачат“ за нас, когато си отидем – чрез вяра, доброта и справедливост.
• Корана ни разкрива истината за миналите народи, за да се поучим и да не повтаряме грешките на Фараон и неговите последователи, а да изберем пътя на смирението и покорството пред Аллах.