Сура Аль-Маида — Стих 86

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• كَفَرُوا (кафару): отричаха, невярваха – тоест отхвърлиха вярата в Аллах и в Неговите пратеници.
• كَذَّبُوا (каззабу): отричаха като лъжа, смятаха за неистинни.
• بِآيَاتِنَا (би-аятина): Нашите знамения – това са аятите на Корана и доказателствата, които Аллах низпосла на Своите пратеници.
• أُولَٰئِكَ (уляика): тези – израз, който посочва споменатите преди това хора.
• أَصْحَابُ (асхабу): обитатели, хора, които са неразделно свързани с нещо и остават в него.
• الْجَحِيمِ (ал-джахим): Огънят, който гори силно и е разпален.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава за онези, които отхвърлиха вярата в Него и в Неговия пратеник, и сметнаха за лъжа знаменията, които Той низпосла на Своя пратеник. Тези хора са обитателите на Огъня – те ще бъдат неразделно свързани с него и ще останат в него завинаги, без да излязат оттам. Този Огън е силно разпален и жесток в своето горене.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ясно показва, че вярата в Аллах и в Неговите знамения е пътят към спасението, а отричането и отхвърлянето на истината водят до вечна загуба.
• Той ни подтиква да ценим Корана като знамение от Аллах и да не го отхвърляме, защото в него има напътствие и светлина за хората.
• Напомня ни, че Аллах е справедлив и предупреждава преди наказанието, за да се върнем към Него и да потърсим Неговата милост.
• Подчертава колко важно е да приемем истината с отворено сърце и да не упорстваме в неверието, защото това носи вечно страдание.
• Насърчава ни да размишляваме върху знаменията на Аллах и да благодарим за напътствието, което ни е дадено чрез Корана и пратеника.