Сура Аль-Маида — Стих 93

1. Обяснение на думите в аята:

• جُنَاحٌ (джуна̄х̣) – грях, вина, укор.
• طَعِمُوا (т̣аʿимӯ) – яли, вкусили; тук означава това, което са консумирали (включително напитки).
• اتَّقَوا (иттақау) – богобоязливост, съзнателно избягване на греха и пазене от гнева на Аллах.
• أَحْسَنُوا (ах̣санӯ) – вършеха добро по най-добрия начин, усъвършенстваха делата си.
• الْمُحْسِنِينَ (ал-мух̣синӣн) – онези, които вършат добро и усъвършенстват поклонението и поведението си.

1. Тълкувание на аята:

Този аят успокоява вярващите, които преди забраната на алкохола и хазарта са ги употребявали. Те не носят грях за онова, което са консумирали преди това, ако са били богобоязливи, вярвали в Аллах и вършили праведни дела. Условието е те да продължат да се пазят от греховете, да затвърдят вярата си и да вършат добри дела. След това отново се повтаря богобоязливостта и вярата, а накрая се добавя и трето ниво – богобоязливост, съчетана с ихсан (съвършено добро дело). Това означава, че вярващият непрекъснато се издига: от избягване на забраненото, през укрепване на вярата, до поклонение с пълно осъзнаване на присъствието на Аллах, сякаш Го вижда. Аллах обича онези, които вършат добро по най-добрия начин – както в поклонението към Създателя, така и в отношенията с хората. Затова повторението на богобоязливостта в аята е за подчертаване и насърчаване към постоянно усъвършенстване.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът не товари човека с вина за миналото, ако искрено се е обърнал към Аллах и е поправил пътя си.
• Вярата не е само думи, а е съпроводена с дела – тя расте и се задълбочава с времето.
• Най-високото ниво на вяра е да живееш с осъзнаването, че Аллах те вижда винаги, и да вършиш всичко по най-добрия начин.
• Аллах обича тези, които се стремят към съвършенство в доброто – това е покана да подобряваме характера и делата си.
• Аятът показва милостта и мъдростта на исляма: забраните идват постепенно, а искрените вярващи не се укоряват за това, което е било преди наставлението.