Сура Аль-Камар — Стих 3

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَكَذَّبُوا (уа каззабу): „и отрекоха“ – тоест отхвърлиха истината, която им беше донесена, и я обявиха за лъжа.
• أَهْوَاءَهُمْ (ахуа'ахум): „своите страсти“ – това са желанията и склонностите на душата, които не се основават на истината и напътствието, а следват личния интерес и прищявката.
• مُّسْتَقِرٌّ (мустакиррун): „установено, утвърдено, непременно настъпващо“ – означава, че всяко дело и всяко решение има своето окончателно място и неизбежно ще се осъществи и ще се прояви с последствията си.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за състоянието на отричащите истината: те не само не повярваха в това, което им дойде чрез пророка, но и го обявиха за лъжа. Вместо да се подчинят на напътствието и да приемат истината, те последваха собствените си страсти и желания. Тяхното отричане не произтичаше от липса на доказателства или от незнание, а от подчинение на егото и на онова, което им харесваше и им беше удобно. Така те предпочетоха прищявката пред истината и заблудата пред правия път.

След това Аллах заявява един всеобхватен и категоричен принцип: всяко нещо – било то добро или зло – има своето установено място и своя окончателен изход. Нищо не остава напразно и никое дело не се губи. Всяко решение, всяка постъпка и всяко положение ще се прояви с пълните си последствия в определения от Аллах момент – в Деня на възкресението, когато всеки ще получи това, което заслужава: благочестивите – награда и блаженство в Рая, а отричащите и следващите страстите си – наказание и мъчение в Огъня. Този аят е едновременно предупреждение и утеха: предупреждение за онези, които упорстват в отричането и следват страстите си, и утеха за вярващите, че истината и справедливостта непременно ще възтържествуват, а всяко дело ще намери своето окончателно и точно въздаяние.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че следването на страстите без напътствие от Аллах води до отричане на истината и до заблуда. Затова вярващият трябва да подчини желанията си на Божието напътствие, а не обратното.
• Той ни уверява, че нищо в този свят не е напразно и че всяко дело – добро или зло – има своето установено място и ще бъде въздадено. Това ни насърчава да правим добро и да избягваме злото, знаейки, че нито едно добро дело няма да се загуби.
• Аятът разкрива справедливостта на Аллах и неизбежността на Деня на възкресението, което дава надежда на потиснатите и предупреждение на упорстващите в злото.
• Той ни показва, че Коранът не е просто книга с истории, а живо напътствие, което ни учи как да различаваме истината от страстта и как да изберем пътя, който води към успех и спасение.
• Накрая, аятът ни приканва да се замислим над собствените си постъпки и да се стремим към това, което е установено и трайно при Аллах, вместо към мимолетните желания, които водят до загуба.