Сура Ар-Рахман — Стих 28

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• آَلَاءِ (ала̄’): благодеяния, дарове, благословии.
• رَبِّكُمَا (раббикума̄): вашият Господ — обръщение към две групи (джиновете и хората).
• تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): отричате, считате за лъжа, не признавате.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от поредица аятове в сура „Ар-Рахман“, в които Аллах изброява Своите многобройни благодеяния към Своите творения и след всяко от тях задава въпрос, който разтърсва сърцата: „Кое от благодеянията на вашия Господ отричате?“ Обръщението е към двете големи групи творения — джиновете и хората, защото и двете са отговорни пред Аллах и и двете се ползват от Неговите дарове.

Смисълът е следният: Аллах е дарил Своите раби с безброй благодеяния — вяра, здраве, препитание, милост, напътствие, прошка и безчет други видими и невидими блага. Затова Той пита: кое от тези благодеяния смятате за лъжа или отричате? Нима можете да отречете, че всичко това идва от вашия Господ? Нима имате друг, който да ви дарява?

Въпросът не е зададен, за да получи отговор, а за да събуди признателността и да накара човека и джина да признаят своята слабост и пълната си зависимост от Аллах. Всяко благодеяние — от дишането до напътствието към истината — е доказателство за милостта на Аллах и призив да Му бъдем благодарни и покорни.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се вгледаме в безбройните блага около нас и да осъзнаем, че всичко идва от един-единствен Дарител — Аллах.
• Той ни напомня, че неблагодарността и отричането на благодеянията е голяма несправедливост към самите нас, защото ни лишава от мир и от награда.
• Повтарящият се въпрос в сурата е като нежен, но твърд зов: спри, помисли, признай и благодари.
• Който размишлява над този аят, открива, че ислямът не е тежко бреме, а път на признателност към Този, Който непрестанно ни дарява.
• Колкото повече човек брои благодеянията на Аллах, толкова повече сърцето му се изпълва с любов към Него и с желание да следва Корана.