Сура Ар-Рахман — Стих 27

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَيَبْقَىٰ“ (уа йабка): остава, пребъдва завинаги, не изчезва и не се унищожава.
• „وَجْهُ“ (уаджх): в буквален смисъл „лице“. В Корана, когато се отнася до Аллах, означава Неговата същност и Неговото благородно Присъствие, което заслужава пълно поклонение и стремеж. Ние вярваме в това като истинско качество на Аллах, без да го оприличаваме на създанията и без да питаме „как“.
• „رَبِّكَ“ (раббика): твоят Господ, твоят Създател и Онзи, Който се грижи за теб.
• „ذُو الْجَلَالِ“ (зу-л-джалал): Притежателят на величие, слава и възвишеност.
• „وَالْإِكْرَامِ“ (уа-л-икрам): и на щедрост, почит и даряване на блага; Онзи, Който почита и възнаграждава онези, които Му се покоряват.

1. Тълкуване на аята:

Всичко сътворено на земята – хора, животни, растения и всичко останало – е преходно и ще изчезне. Нищо от създанията не е вечно; всичко има край и се подчинява на закона на изчезването. Обаче твоят Господ, о, Пратенико, остава завинаги. Неговата благородна Същност никога не се унищожава и не Го сполетява смърт. Той е Живият, Който не умира, Притежателят на величие и слава, на възвишеност и могъщество, както и на щедрост и почит. Той дарява блага, прощава, приема покаянието и възнаграждава онези, които Му се покоряват, като ги почита и им дава достойнство. В този аят се потвърждава качеството „лице“ за Аллах по начин, който подобава на Неговото съвършенство, без да Го оприличаваме на създанията и без да се опитваме да опишем как точно е това.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всичко на този свят е временно, а само Аллах е Вечният. Това ни помага да не се привързваме прекалено към земните неща и да насочим сърцата си към Онзи, Който остава завинаги.
• Признаването на Аллах като Притежател на величие и щедрост ни изпълва с надежда: Той е справедлив и могъщ, но също така щедър и почитащ Своите верни слуги.
• Вярата в това, че Аллах остава и се грижи за всичко, ни дава спокойствие и сигурност, защото знаем, че не сме оставени сами и че нашата съдба е в ръцете на Мъдрия и Всемогъщия.
• Аятът ни подтиква да се покоряваме на Аллах и да търсим Неговото благоволение, защото Той е Онзи, Който почита и възнаграждава. Това прави исляма религия на надеждата, достойнството и вечния успех.
• Размисълът върху преходността на света и вечността на Аллах ни помага да живеем с ясна цел: да се стремим към това, което остава при Аллах, а не към това, което ще изчезне.