Сура Ар-Рахман — Стих 63

1. Пояснение на думите в аята:

• آَلَاءِ (а̄ля̄’): благодеяния, дарове, блага.
• رَبِّكُمَا (раббикума̄): вашият Господ (обръщение към двата вида — джиновете и хората).
• تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): отричате, смятате за лъжа.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е повторение на въпрос, който Всевишният Аллах задава в сура „Ар-Рахман“ многократно, за да напомни на хората и джиновете за безбройните Му благодеяния. В него се казва: „И кое от благодеянията на вашия Господ отричате?“ Това е въпрос, който носи укор и напомняне — нима след всички тези дарове: сътворението, препитанието, здравето, напътствието, има още някой, който да отрича или да не признава милостта на Аллах? В контекста на предходния аят се говори за две градини, приготвени за вярващите, а тук се споменават още две градини — като още по-голяма награда и почест. И отново идва въпросът: кое от благодеянията на вашия Господ ще отречете? Той е риторичен и цели да накара човека и джина да признаят своята немощ и да благодарят на Аллах, вместо да отричат.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се замислим над безбройните блага, които Аллах ни е дал — от сътворението до най-малкия дар в ежедневието.
• Напомня ни, че отричането на тези благодеяния е проява на неблагодарност и горделивост, а признаването им води до смирение и вяра.
• Кораничният стил на повторение тук не е случайно — той е милост и напомняне, което лекува сърцата и ги връща към истината.
• Всеки, който чете този аят, е поканен да спре и да преброи благодатта в живота си, и да отговори с благодарност, а не с отричане.
• Ислямът е религия на признателността и любовта към Създателя, а Коранът е книга, която ни води към щастие и мир чрез осъзнаване на Божиите дарове.