Сура Ар-Рахман — Стих 65

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— آَلَاءِ (ала̄’): благодеяния, дарове, милости.

— رَبِّكُمَا (раббикума̄): вашият Господ (обръщение към двете групи — джиновете и хората).

— تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): отричате, смятате за лъжа, непризнавате.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах описва две градини с наситено зелена, до черно тъмна окраска от буйна растителност, Той се обръща към двете създания — джиновете и хората — с въпрос, който е едновременно укор и напомняне: Кое от благодеянията на вашия Господ отричате? Нима можете да отречете Неговата сила, Неговата щедрост и Неговата справедливост, след като виждате как Той дарява и награждава? Този въпрос се повтаря многократно в сурата, за да разтърси сърцата и да ги накара да признаят милостите на Аллах, вместо да ги отричат. Всяко благодеяние — било то в този свят или в отвъдния — идва от Него, и никой не може да го отрече, освен ако не е сляп за истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни учи да бъдем благодарни и да признаваме милостите на Аллах, вместо да ги отричаме.

— Напомня ни, че всичко, което имаме — здраве, препитание, сигурност, семейство — е дар от Господа.

— Коранот използва повторение, за да засили посланието и да го вкорени в сърцата, което показва неговата мъдрост и грижа за човека.

— Въпросът „Кое от благодеянията на вашия Господ отричате?“ е покана за размисъл и за връщане към вярата с любов и признателност.

— Ислямът не е просто набор от правила, а път на благодарност и осъзнаване на безбройните дарове, които Аллах ни е дал.