Сура Аль-Анам — Стих 138

1. Обяснение на думите в аята:

• أَنْعَامٌ (ан'ам): добитък – камили, говеда, овце и кози.
• حَرْثٌ (харт): посеви, земеделска реколта.
• حِجْرٌ (хиджр): забранено, недостъпно.
• لَّا يَطْعُمُهَا (ла ят'умуха): не яде от него.
• بِزَعْمِهِمْ (би-за'михим): според тяхното твърдение, по тяхно предположение.
• حُرِّمَتْ ظُهُورُهَا (хурримат зухуруха): гърбовете им са забранени – тоест забранено е да се яздят или товарят.
• لَّا يَذْكُرُونَ اسْمَ اللَّهِ عَلَيْهَا (ла язкуруна исма Аллахи алейха): не споменават името на Аллах над тях – при клане.
• افْتِرَاءً عَلَيْهِ (ифтира'ан алейхи): измисляйки лъжа срещу Него.

1. Тълкувание на аята:

Аллах ни съобщава за едно от заблужденията на езичниците, които сами си измисляли религиозни правила без никакво доказателство от Аллах. Те разделяли добитъка и посевите си на части и заявявали, че едни от тях са забранени – никой не бива да яде от тях освен онези, на които те самите разрешат, като служителите на идолите им и други подобни. Други животни обявявали за забранени за яздене и товарене – това са известните в тяхното невежество категории камили като бахира, саиба и хами. А трети животни колели, без да споменават името на Аллах над тях, а вместо това призовавали имената на своите идоли.

Всичко това те правели като клевета и лъжа срещу Аллах, все едно Той е заповядал тези забрани – а Той не е. Затова Аллах ще им даде заслуженото въздаяние за тяхната измислица и клевета. Този аят разкрива колко опасно е човек да си позволява да приписва на Аллах неща, които Той не е наредил, и да си създава самоволни забрани и позволения по своите желания, без знание и доказателство.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът е религия, основана на ясно доказателство и откровение от Аллах, а не на човешки измислици и предположения. Това освобождава човека от объркване и произвол.
• Коранът разобличава лъжата и измамата, дори когато са се превърнали в традиция – той връща хората към истината и справедливостта.
• Аллах е справедлив и никой няма да бъде онеправдан – всеки ще получи въздаяние според делата си.
• Ислямът уважава разума и забранява да се говори за Аллах без знание, което пази обществото от суеверия и заблуди.
• В Корана има милост и напътствие: той ни учи да търсим истината от нейния източник и да не следваме сляпо онова, което са ни оставили предците, ако то противоречи на истината.