Сура Аль-Анам — Стих 139

1. Пояснение на думите в аята:

• „الْأَنْعَامِ“ (ал-ан‘ам): добитъкът, който те определяха като забранен или посветен на идолите.
• „خَالِصَةٌ“ (халиса): изключително, само за тях, без никой друг да споделя.
• „أَزْوَاجِنَا“ (азваджина): съпругите им, жените им.
• „مَّيْتَةً“ (майта): мъртвородено, умряло преди да се роди живо.
• „شُرَكَاءُ“ (шурака’): съдружници, споделящи еднакво.

1. Тълкуване на аята:

Аллах ни съобщава за едно от невежите и измислени правила на многобожниците. Те твърдяха, че това, което е в утробите на определените от тях животни, е позволено само на мъжете им и забранено за жените им, ако се роди живо. Ако обаче се роди мъртво, тогава и мъжете, и жените споделят еднакво в него. Така те сами си измисляха закони за позволено и забранено, без да имат никакво доказателство от Аллах. Това беше чиста измислица и лъжа срещу Аллах. Затова Аллах ще им даде заслуженото въздаяние за тези техни думи и измислени правила. Наистина Той е Мъдър в Своето управление и в Своите решения, и е Всезнаещ за тях и за делата им, нищо не се скрива от Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът ни учи, че правото да се определя кое е позволено и кое е забранено принадлежи само на Аллах, а не на хората по техните желания.
• Коранът разобличава измислените човешки правила и ни показва колко е важно да следваме само божественото ръководство.
• Аллах е Мъдър и Всезнаещ – Той знае най-добре какво е полезно за нас и Той не ни забранява нищо, освен ако в него няма вреда.
• Справедливостта на Аллах е съвършена – всеки ще получи точното въздаяние за делата и думите си.
• Ислямът освобождава човека от робството на суеверията и измислените забрани, и го води към чистото единобожие и истинската свобода.