Сура Аль-Анам — Стих 159

1. Обяснение на думите в аята:

• فَرَّقُوا دِينَهُمْ (фарраку дина-хум): разделиха религията си – тоест взеха част от нея и оставиха друга част, или я раздробиха на различни групи и учения.
• شِيَعًا (шия'ан): множествено число от „ши'а“ – групи, фракции, партии, всяка от които следва различен път.
• لَسْتَ مِنْهُمْ فِي شَيْءٍ (ляста мин-хум фи шай'): ти нямаш нищо общо с тях – тоест ти си чист от това, което те вършат, и те са далеч от теб и от твоя път.
• أَمْرُهُمْ إِلَى اللَّهِ (амру-хум иля Аллах): тяхната участ и тяхното решение са поверени на Аллах – Той ще отсъди за тях.
• يُنَبِّئُهُم (юнабби'у-хум): ще им съобщи, ще им извести – тоест ще им покаже и напомни всичко, което са вършили.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че онези, които са раздробили своята религия и са се превърнали в различни групи и фракции, всяка със свои възгледи и път, не са на правия път. Те са взели част от това, което им е било заповядано, и са изоставили друга част, и така са се разделили помежду си. За такива хора Пророкът (мир нему и благословията на Аллах) не носи отговорност и няма нищо общо с тяхното заблуждение. Той е чист от това, което те вършат, и не е длъжен да ги принуждава – неговата задача е само да предупреди и да предаде посланието.

Тяхната участ и решението за тях са поверени единствено на Аллах. Той ще отсъди справедливо между тях в Деня на възкресението и ще им съобщи всичко, което са вършили на този свят – нито едно тяхно дело няма да остане скрито. Тогава всеки ще получи заслуженото: който се е разкаял и е вършил добро, ще бъде възнаграден с добро, а който е упорствал в злото, ще бъде наказан според делата си.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на единството и обединението, а не на разделението. Който раздробява религията си на групи и фракции, се отдалечава от правия път.
• Искреността към религията означава да я приемаме цялата, а не да избираме само това, което ни харесва, и да оставяме онова, което не ни е по вкуса.
• Пророкът (мир нему) е чист от заблуждението на онези, които се делят – и ние трябва да следваме неговия път, а не пътищата на разделението.
• Всички дела са поверени на Аллах. Той вижда всичко и нищо не се губи. Това ни учи на смирение и на упование в Неговата справедливост.
• Всеки ще бъде уведомен за делата си в Деня на възкресението – това ни подтиква към искрено покаяние и към добри дела, докато още имаме време.
• Коранът ни напътства към единство, милост и яснота, и ни предпазва от разногласия и разделение, които разяждат общността.