Сура Аль-Анам — Стих 71

1. Обяснение на думите в аята:

• أَنَدْعُو – да призоваваме, да се обръщаме с молба и поклонение.
• مِن دُونِ اللَّهِ – освен Аллах, вместо Аллах.
• مَا لَا يَنفَعُنَا وَلَا يَضُرُّنَا – това, което не може да ни донесе полза, нито да ни навреди.
• نُرَدُّ عَلَىٰ أَعْقَابِنَا – да бъдем върнати назад, да се върнем към предишното си състояние на заблуда.
• اسْتَهْوَتْهُ الشَّيَاطِينُ – шейтаните са го подмамили и го влачат към погибел.
• حَيْرَانَ – объркан, лутащ се, без посока.
• هُدَى اللَّهِ – напътствието на Аллах, истинският прав път.
• لِنُسْلِمَ – да се отдадем напълно, да се покорим смирено.

1. Тълкувание на аята:

Аллах заповядва на Своя Пратеник (с.а.с.) да попита многобожниците с укор: Нима да се обръщаме с молитви и поклонение към идоли, които не могат нито да ни донесат добро, нито да ни предпазят от зло? Нима да се върнем назад към неверието, след като Аллах вече ни е напътил към истината? Тогава ще приличаме на човек, когото шейтаните са подмамили и той се лута объркан по земята, без да знае накъде да тръгне. Той има приятели, които го викат към правия път и му казват: „Ела при нас!“, но той не им отговаря и не се вслушва в техния зов.

Това е точното описание на онзи, който изоставя истинската вяра и се връща към поклонение на идоли. Той е като изгубен в пустинята, заобиколен от хора, които искат да му помогнат, но той сам се отказва от помощта.

Затова кажи, о, Пратенико: Напътствието на Аллах е единственото истинско напътствие. То е пътят, който ни пази от поклонение на идоли и от всяка заблуда. И ни беше заповядано да се отдадем напълно на Господаря на световете – с искрено единобожие, с покорство и с поклонение само на Него. Той е Господарят на всичко съществуващо, Негов е върховният авторитет и управление.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинското напътствие идва единствено от Аллах. Човек не може да се спаси чрез идоли, суеверия или създадени от хора божества – те не могат нито да помогнат, нито да навредят.
• Аятът ни предупреждава да не се връщаме назад към заблудата, след като вече сме познали истината. Връщането към неверието е като да изгубиш пътя си и да се луташ объркан, докато приятелите ти те викат към доброто, а ти не откликваш.
• В него има милост и покана: Аллах не ни оставя сами, а ни изпраща напътствие и хора, които ни канят към правия път. Щастлив е онзи, който се вслуша в този зов.
• Аятът завършва с призив към пълно отдаване на Аллах – Господаря на световете. Това е смисълът на Исляма: смирено покорство и искрена вяра в Единствения Бог, Който създава, управлява и напътва.
• Колко красиво е, че Коранът не само забранява злото, но и ни показва пътя към сигурност, спокойствие и истинско щастие – пътя на исляма, който ни свързва с Господаря на всички светове.