Сура Аль-Мульк — Стих 10

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَقَالُوا (уа ка̄лю̄): „И казаха“ – става дума за неверниците, обитателите на Огъня, които говорят в отвъдния живот.
• لَوْ (лау): „Ако“ – условна частица, изразяваща съжаление за пропусната възможност.
• نَسْمَعُ (насма‘у): „да слушаме“ – тук означава слушане с разбиране и приемане на истината, а не просто чуване с ушите.
• نَعْقِلُ (на‘килю): „да разсъждаваме“ или „да използваме разума си“ – тоест да разграничаваме истината от заблудата чрез правилно мислене.
• أَصْحَابِ السَّعِيرِ (ас̣х̣а̄би с-са‘ӣр): „обитателите на Огъня“ – „ас̣-са‘ӣр“ е едно от имената на Ада, означаващо пламтящия, разпален огън.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах ни съобщава за думите на неверниците, когато вече са попаднали в Огъня и са видели своя край. Те признават своята грешка и казват с горчиво съжаление: „Ако бяхме слушали с истинско слушане – това слушане, което води до приемане на истината, – или ако бяхме използвали разума, който Аллах ни е дал, за да различаваме правия път от заблудата, нямаше да бъдем сред обитателите на пламтящия Огън.“

С други думи, те признават, че не са им липсвали нито слух, нито разум, а самите те не са ги използвали правилно. Не са слушали посланието на пророците с отворено сърце, нито са размишлявали върху знаменията на Аллах, които биха ги довели до вяра. Затова сега се оказват в наказанието и съжаляват, но съжалението вече не им помага.

Ако бяха слушали с разбиране и бяха помислили трезво, щяха да повярват в пратениците, да приемат това, с което те дойдоха, и щяха да бъдат сред обитателите на Рая, а не сред обитателите на Огъня.

1. Поуки от аята, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Слухът и разумът са велики дарове от Аллах. Човек трябва да ги използва, за да търси истината, а не да ги пренебрегва. Който слуша с отворено сърце и разсъждава искрено, ще намери правия път.
• Ислямът призовава към размисъл и знание. Той не иска сляпо следване, а съзнателна вяра, изградена върху слушане и разбиране. Затова всеки, който търси истината, ще открие в Корана яснота и напътствие.
• Съжалението в отвъдния живот е безполезно. Аятът ни предупреждава да не отлагаме и да не пренебрегваме призива на Аллах, докато сме живи, защото след смъртта вече няма втори шанс.
• Всеки има способността да разпознае истината. Аллах е дал на всеки човек слух и разум. Ако ги използваме правилно, ще стигнем до вярата и ще се спасим от Огъня.
• Коранът е милост и напътствие. Той ни разказва за съдбата на онези, които са пренебрегнали истината, за да се поучим и да изберем пътя на вярата, който води към Рая.