Сура Аль-Калам — Стих 50

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَاجْتَبَاهُ (фа-джтаба̄ху): избра го, отличи го, приближи го със Своята милост.
• رَبُّهُ (раббуху): неговият Господ, Създателят и Възпитателят му.
• الصَّالِحِينَ (ас-са̄лихӣн): праведните — онези, чиито намерения, дела и думи са в правия път.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за Своя пророк Юнус (мир нему), който след изпитанието в корема на китa се обърнал към своя Господ с искрено покаяние и молба за прошка. Тогава неговият Господ го избра, прие покаянието му и му помогна да се върне към правия път. Аллах го извади от тъмнината на кита и го избави от бедствието, в което беше изпаднал. След това го направи един от Своите праведни раби — от онези, чиито вярвания, думи и дела са прави и чисти, и го причисли към благородните пророци. Така Аллах превърна слабостта и грешката на Своя пророк в повод за милост, прошка и издигане в степен, защото Той приема покаянието на Своите раби и не оставя онзи, който се обръща към Него с разкаяние.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Този аят показва безкрайната милост на Аллах към онези, които се обръщат към Него с покаяние — Той не само прощава, но и издига степента на Своя раб.
• Покаянието не е само изтриване на греха, а може да бъде начало на нов, по-добър път и повод за приближаване към Аллах.
• Всеки човек, дори след грешка или слабост, има надежда — стига искрено да се обърне към своя Господ.
• Аллах избира и въздига когото пожелае от Своите раби и ги прави праведни — това е дар от Него, а не само резултат от човешки усилия.
• Коранът разказва историите на пророците не само за поука, но и за утеха и надежда за вярващите, че милостта на Аллах е близо до праведните.