Сура Аль-Хакка — Стих 4

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ثَمُودُ (Самуд): древен народ, на когото е бил изпратен пророкът Салих, мир нему.
• عَادٌ (Ад): древен народ, на когото е бил изпратен пророкът Худ, мир нему.
• بِالْقَارِعَةِ (с ал-Кари'а): това е едно от имената на Съдния ден (Киямет). Наречен е така, защото удря (تَقْرَعُ) сърцата със своя ужас и тежестта на своите събития.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че народът Самуд — народът на пророк Салих — и народът Ад — народът на пророк Худ — отхвърлиха и взеха за лъжа Съдния ден, който удря сърцата със страх и ужас поради огромните си и страшни събития. Те не повярваха в неговото настъпване и не се подготвиха за него, а го отрекоха, както отрекоха и пратениците, които им бяха изпратени. Този аят е предупреждение и поука за всички, които чуят за съдбата на тези два народа, за да не тръгнат по техния път на отричане и да не ги сполети същото наказание.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът разказва за съдбата на предишните народи не за да забавлява, а за да предупреди и даде възможност на човека да се поправи, преди да е станало твърде късно.
• Всеки, който отрича Съдния ден, повтаря грешката на народите Самуд и Ад, чиято участ е известна и служи като урок за разумните.
• Вярата в Съдния ден не е просто убеждение, а подтик към добри дела и подготовка за срещата с Аллах.
• Милосърдието на Аллах се проявява в това, че Той ни предупреждава предварително и ни показва пътя към спасението чрез Своята Книга.
• Човек, който размишлява над тези аятове, усеща колко кратък е земният живот и колко важна е вечността, и това го подтиква да се обърне към своя Господ с искрено покаяние.