Сура Аль-Хакка — Стих 48

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَإِنَّهُ (уа иннаху): „И наистина той“ — местоимението се отнася за Корана.
• لَتَذْكِرَةٌ (лятазкиратун): „наистина е напомняне“ — тоест поука, предупреждение и напомняне, което пробужда съзнанието и сърцето.
• لِّلْمُتَّقِينَ (лил-муттакин): „за богобоязливите“ — онези, които се пазят от гнева и наказанието на Аллах, като изпълняват Неговите заповеди и се въздържат от това, което Той е забранил.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че този благороден Коран е напомняне и поука, която носи полза и напътствие. Той предупреждава за наказанието на Аллах и подтиква към изпълнение на Неговите заповеди и въздържане от Неговите забрани. Това напомняне обаче извлича полза само онзи, който е богобоязлив — който се страхува от своя Господ и се стреми да Го умилостиви чрез покорство и благочестие. Богобоязливите са тези, които приемат напомнянето, размишляват над него и го превръщат в дела, а не просто го подминават. Коранът е ясен знак и милост, че Аллах не оставя хората без напътствие, а им изпраща онова, което поправя сърцата им и ги води към доброто в този свят и в отвъдния.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът не е просто книга за четене, а живо напомняне, което всеки човек може да превърне в пътеводител за своя живот.
• Най-голямата полза от Корана получават онези, които се обръщат към Аллах със страх и любов, защото сърцето, изпълнено с богобоязливост, е готово да приеме истината.
• Богобоязливостта не е тежест, а път към спокойствие, достойнство и успех — както в този свят, така и в отвъдния.
• Всеки, който търси напътствие и смисъл, ще намери в Корана напомняне, което го връща към доброто и го пази от злото.
• Ислямът призовава към съзнателно покорство на Аллах и към живот, изпълнен с благочестие, който носи полза на човека и на обществото.