Сура Аль-Хакка — Стих 49

1. Обяснение на думите в аята:

• وَإِنَّا (уа инна̄): „И наистина Ние“ — утвърдителна форма, която подчертава сигурността на казаното.
• لَنَعْلَمُ (ла-наʿламу): „знаем със сигурност“ — знание, което е абсолютно и всеобхватно.
• مِنكُم (минкум): „сред вас“ — обръщение към хората като цяло.
• مُّكَذِّبِينَ (муказзибӣн): „отричащи, които взимат за лъжа“ — онези, които отхвърлят истината и я обявяват за неистинна.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че Той със Своето всеобхватно знание знае, че сред хората има такива, които отричат Корана и го обявяват за лъжа, въпреки ясните му знамения и неопровержимите му доказателства. Това знание на Аллах не е просто осведоменост — то означава, че никой не може да се скрие от Него и че всеки отричащ ще получи справедливо въздаяние за своето отричане. Отричането на Корана не е нещо, което остава незабелязано или непоследвано от последици; то е тежко престъпление, за което отричащите ще съжаляват горчиво, когато видят наказанието, приготвено за тях, и блаженството, на което се радват вярващите. Междувременно Коранът е истина, в която няма никакво съмнение — той е сигурно знание и несъмнена действителност. Затова човек трябва да пречисти Аллах от всичко, което не подобава на Неговото величие, и да Го споменава с Неговото велико име.

1. Поуки, които правят исляма и Корана обични за хората:

• Аятът показва, че Аллах знае всичко за Своите творения — нищо не се укрива от Него. Това вдъхва спокойствие на вярващия, че истината никога не се губи и че справедливостта ще бъде въздадена.
• Отричането на Корана е предупредено и неговите последици са тежки, но вратата на покаянието остава отворена за всеки, който се върне към истината. Това показва милостта и търпението на Аллах към хората.
• Коранът е сигурна истина, в която няма съмнение — това насърчава човека да го чете, да размишлява над него и да го приеме като ръководство за живот, защото в него има светлина и напътствие за всеки, който търси истината.
• Вярата в Аллах и в Неговото всеобхватно знание подтиква човека към искреност и добри дела, защото знае, че нищо не се губи и че всяко добро дело ще бъде възнаградено.
• Аятът ни учи да пречистваме Аллах от всяко несъвършенство и да Го споменаваме с Неговите велики имена — това носи душевен мир и укрепва връзката на човека със Създателя.