Сура Аль-Араф — Стих 153

1. Пояснение на думите в аята:

• „السَّيِّئَاتِ“ (ас-сайииат): лошите дела, греховете, включително неверието и непокорството.
• „تَابُوا“ (таабу): върнаха се към Аллах с искрено покаяние, като изоставиха греховете.
• „غَفُورٌ“ (Гафур): Многоопрощаващ, Който покрива греховете и не наказва за тях.
• „رَحِيمٌ“ (Рахим): Милосърден, Който дарява Своята милост и благоволение.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава за Своята безгранична милост и прошка към онези, които са извършили лоши дела – било то неверие, многобожие или непокорство – но след това са се върнали към Него с искрено покаяние. Те не само са се отказали от греховете си, но и са повярвали истински, потвърждавайки вярата си с дела на покорство и благочестие. За такива хора Аллах обещава, че Той е Многоопрощаващ – ще покрие греховете им и няма да ги изобличи с тях, и Милосърден – ще им дарува Своята милост и ще ги приеме сред Своите праведни раби. Това е обещание от Господа на Пророка (с.а.с.) и на всички вярващи, че искреното покаяние изтрива миналото и отваря нова страница пред човека.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Ислямът не отхвърля грешника, а му отваря вратата на надеждата – колкото и големи да са греховете, искреното покаяние ги заличава.
• Милостта на Аллах е по-голяма от нашите грешки; Той не иска наказание, а иска връщане и поправяне.
• Покаянието не е само думи, а е съчетание от отказ от греха, вяра и добри дела – това е пътят към истинското щастие.
• Всеки човек може да започне наново, независимо от миналото си; Аллах приема всеки, който се обръща към Него с искрено сърце.
• Тези думи ни учат да не се отчайваме от милостта на Аллах и да не съдим другите, защото Той е Този, Който прощава и се смилява.