Сура Аль-Араф — Стих 22

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَدَلَّاهُمَا (фа-даллахума): Този глагол означава „свали ги, смъкна ги от високото им положение" — тоест ги подведе и ги накара да паднат от достойнството и ранга, в които се намираха.
• بِغُرُورٍ (би-гурур): С измама и лъжливи обещания. „Гурур" означава да покажеш искреност и съвет, а вътрешно да криеш измама и зло.
• ذَاقَا (зака): Опитаха, вкусиха. Използван е изразът „вкусиха", а не „ядоха", за да се подчертае, че още при първото вкусване настъпи последицата.
• بَدَتْ (бадат): Появиха се, разкриха се, станаха видими.
• سَوْآتُهُمَا (сау'атухума): Срамните им части, голотата им — това, което човек се срамува да покаже.
• طَفِقَا (тафика): Започнаха, заеха се да правят нещо.
• يَخْصِفَانِ (яхсифан): Съединяваха, залепваха едно към друго — тоест вземаха лист по лист и ги съединяваха, за да покрият голотата си.
• عَدُوٌّ مُّبِينٌ (адуввун мубин): Явен, очевиден враг, чиято враждебност е ясна и безспорна.

1. Тълкувание на аята:

Аллах ни разказва какво се случи с Адам и неговата съпруга, след като Иблис (Сатаната) продължи да ги подвежда. Той ги подмами с лъжливи обещания и клетви, като им представяше злото като добро и ги уверяваше, че ги съветва искрено. Така ги свали от високото положение, в което се намираха, и ги подтикна да вкусят от забраненото дърво.

Когато вкусиха от него, голотата им се разкри — онова, което дотогава беше скрито и покрито. Те започнаха да залепват листа от дърветата на Рая, за да покрият срамните си части. Тогава техният Господ ги повика с укор и напомняне: „Нали ви забраних да се приближавате до това дърво? И нали ви казах, че Сатаната е ваш явен враг?"

Този аят ни показва няколко важни неща. Първо, че Сатаната използва измама и лъжливи обещания, за да подведе хората — той не идва с открита враждебност, а с привидна грижа и съвет. Второ, че непослушанието към Аллах води до загуба на достойнство и до разкриване на това, което е било скрито. Трето, че покриването на голотата е вродено и естествено за човека — още от самото начало Адам и съпругата му се засрамиха и потърсиха начин да се покрият. Това показва, че скромността и покриването на срамните части са част от човешката природа, вложена от Аллах.

Освен това аятът ни учи, че Аллах е Милостив и Справедлив — Той не наказва, без да е предупредил. Той беше предупредил Адам и съпругата му както за забраната на дървото, така и за враждебността на Сатаната. Затова укорът в аята е и напомняне, и поука за всички нас.

1. Поуки, които ни привличат към Исляма и Корана:

• Коранът разкрива истинската природа на Сатаната като наш явен враг, който работи с измама и лъжливи обещания. Това ни предпазва от неговите козни и ни учи да бъдем внимателни.
• Ислямът утвърждава скромността и покриването на голотата като естествена и благородна човешка ценност, вложена от Аллах още в първите хора.
• Аллах е Милостив и Справедлив — Той предупреждава преди да накаже, и приема покаянието на Своите раби.
• Историята на Адам ни показва, че всеки човек може да сгреши, но истинската благородност е в това да признаеш грешката си, да се засрамиш и да се върнеш към Аллах.
• Коранът не е просто книга с правила, а жив разказ за човешката природа, за борбата между доброто и злото, и за милостта на Създателя към Неговите творения.