Сура Аль-Араф — Стих 23

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ظَلَمْنَا أَنفُسَنَا: навредихме на самите себе си чрез неподчинение и извършване на забраненото.
• تَغْفِرْ لَنَا: да ни простиш греховете и да ги покриеш.
• تَرْحَمْنَا: да ни дариш Своята милост и благоволение.
• الْخَاسِرِينَ: губещите, онези, които са загубили своя дял в земния живот и в отвъдния.

1. Тълкувание на аята:

Адам и Хава (мир на тях) се обърнали към своя Господ с думи на признание и разкаяние, казвайки: „О, наш Господ! Ние навредихме на самите себе си, като ядохме от забраненото за нас дърво. Ако Ти не ни простиш греха и не ни дариш Своята милост, непременно ще бъдем сред губещите, които са пропили своя дял и в земния живот, и в отвъдния.“ Това са думите, с които Адам се обърнал към своя Господ и чрез които Аллах приел покаянието му. В тях се съдържа пълното признание за греха, отказът от самооправдание и упованието единствено на Аллах за прошка и милост.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Човекът е създаден слаб и може да сгреши, но най-доброто, което може да направи след грешката, е да се разкае и да се върне към Аллах.
• Признаването на греха пред Аллах е пътят към прошката и милостта, а не отчаянието или упорството в греха.
• Ислямът учи, че вратата на покаянието е отворена за всеки, който искрено се обърне към своя Господ.
• Упованието на Аллах за прошка и милост е спасителният път, който ни предпазва от загуба в този свят и в отвъдния.
• Коранът разказва историите на предишните народи и пророци, за да ни даде пример и напътствие как да постъпваме в живота си.