Сура Аль-Араф — Стих 28

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• Фа̄хиша (فَاحِشَةً): гнусно, отвратително дело, което надхвърля границите на приличието – като многобожие, голота при обхождане на Кааба и подобни.
• Уаджадна̄ (وَجَدْنَا): намерихме, заварихме.
• А̄ба̄’уна̄ (آبَاءنَا): нашите бащи, нашите предци.
• Фа-хша̄’ (الْفَحْشَاءِ): същото като „фа̄хиша“ – гнусни и покварени дела.
• Тафтарӯн (تَفْتَرُونَ): измисляте лъжа, клеветите.

1. Тълкувание на аята:

Когато неверниците извършвали някое отвратително дело – като придаване на съдружници на Аллах, голота по време на обхождането на Кааба и други подобни гнусни постъпки – те се оправдавали с два довода: че са намерили своите предци да го вършат, и че Аллах им е заповядал да го правят. Тогава Аллах нарежда на Пророка (мир нему) да им отговори, че Аллах никога не заповядва гнусни и покварени дела, а напротив – Той ги забранява. Как е възможно да се твърди, че Той ги повелява, след като това противоречи на Неговата мъдрост и на обичая Му да повелява само добри и похвални дела? Нима те казват за Аллах неща, за които нямат никакво знание, измисляйки лъжа и клевета срещу Него? Този въпрос е порицание и предупреждение срещу измислянето на лъжи за Аллах.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не приема сляпото подражание на предците, когато то противоречи на истината и на здравия разум – човек е призован да мисли и да търси правилния път.
• Аллах е пречистен от всякакво зло и никога не заповядва гнусни дела – това показва съвършенството на Неговата мъдрост и милост към хората.
• Забраната да се говори за Аллах без знание е защита за вярата и предпазва от заблуда и измислици.
• Коранът възпитава човека да бъде честен и да не приписва на Създателя неща, които не подобават на Неговото съвършенство.
• Всеки, който търси истината, ще намери в Корана ясен призив към добро, справедливост и чистота, далеч от пороци и заблуди.